5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 06.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1054/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А. Д. – процесуален представител на ищцата В. Т. М. от [населено място], против въззивно решение №994/21.5.2012 г. по гр.д.№1202/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., 8 състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №350/27.12.2011 г. по гр.д.№3620/2008 г. по описа на Варненския районен съд, 26 състав, в частите, с които са отхвърлени обективно съединени искове, предявени от В. Т. М. от [населено място] против [фирма] – В., както следва:
– в частта за разликата от 1000 лева до 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в упражнен психически тормоз, поставяне в състояние на стрес и напрежение, поради оставянето й без средства за преживяване, както и за разликата от 397,24 лева до 1615,85 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.5.2005 г.-15.6.2005 г.;
– в частта в която е отхвърлен иска за разликата от 76,43 лева .- обезщетение за забава за периода от 01.8.2007 г. – 25.01.2008 г. върху сумата 1080 г. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, на основание чл.86 ЗЗД до предявения размер от 287,34 лева за периода от 15.3.2006 г. 0о 31.7.2007 г.;
– в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от 28.02.2006 г.до предявяване на иска – трайни увреждания за здравето, продължаващи болки и страдания в резултат на трудова злополука на 27.5.2005 г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 27.5.2005 г. до датата на изплащането й;
– 300 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди за 28.02.2006 г.- предявяване на иска, представляващи извършени разходи за прегледи , изследвания и лекарства;
– 90,82 лева – обезщетение за забава за периода от 28.02.2006 г.-предявяване на иска, ведно със законната лихва, считано от от 28.5.2008 г.;
– 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи поставянето й в неловка ситуация пред медицинските органи в резултат на виновно поведение на работодателя, което е довело до невъзможност да бъде издаден болничен лист;
– 305,86 лева – обезщетение за забава за периода 15.3.2006 г. – 27.5.2008 г.;
– 1242,50 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в принудително отнети доходи – правото на обезщетение за безработица за 10 месеца, вследствие на неизпълнение от работодателя на задължителни изисквания при прекратяване на Т., периода от 23.7.2006 г.; – 319,11 лева – обезщетение за забава за периода 23.7.2006 г. – 27.5.2008 г., на основание чл.200 КТ, чл.226, ал.ал.1 и 3 КТ и чл.86 ЗЗД.
В останалата част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В частта по иска за сумата 8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от 28.02.2006 г.до предявяване на иска – трайни увреждания за здравето, продължаващи болки и страдания в резултат на трудова злополука на 27.5.2005 г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 27.5.2005 г. до датата на изплащането й, въззивната инстанция е приела, че по гр.д.№379/2006 г. на Варненския окръжен съд в полза на ищцата е присъдена сумата 4000 лева – представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, както и сумата 56 лева – имуществени вреди от същата. Относно настоящия случай съдът е стигнал до извод, че не е налице идентичност на предмета на двете дела, тъй като претенцията за неимуществени вреди по настоящото дело е за друг период, различен от периода по гр.д.№379/2006 г., поради което исковата претенция е допустима, но неоснователна. Изложени са съображения, че работодателят отговаря за имуществени вреди, причинени от трудова злополука и/или професионална болест, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, като последващо обезщетение може да се присъди само и единствено при наличието на промяна в обстоятелствата, във връзка със здравословното състояние на работника, в причинна връзка с трудовата злополука или професионалното заболяване. Сочи се, че когато е присъдено обезщетение за намалена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди, т.н.”ексцес”. Спрямо конкретния случай е констатирано, че в исковата молба не е налице твърдения за промяна на обстоятелствата във връзка със здравословното състояние, както и че не на налице доказателства за това, поради което неоснователно се претендира ново обезщетение за последващ период, през който ищцата изпитва неблагоприятни усещания от травмата, тъй като продължителността на възстановяването се взема предвид при първоначалното определяне на обезщетението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Сочи се, че е нарушен материалния закон – при наличие на “ексцес”, какъвто е доказан в хода на производството, съдът е следвало да присъди по справедливост обезщетение за понесените неимуществени вреди, както и имуществени такива, като необсъждането от В. на медицинската експертиза и доказателствата по настоящото дело, а буквалното им пренасяне от решението на районния съд, е довело до извод и за необоснованост на постановеното решение и процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакуваното решение. За неправилно се сочи позоваването от окръжния съд на гр.д.№379/2006 г., тъй като от исковата молба и уточнителната такава по гр.д.№379/2006 г. е видно, че претендираните имуществени и неимуществени вреди касаят само периода от настъпване на злополуката до завеждане на иска, а изобщо не са искани вреди, претърпени в резултат на настъпилите в по-късен момент усложнения, обосноваващи влошаване на здравето – т.н. “ексцес”. Твърди се, че неправилно е прието, че е налице съдебен акт със сила на пресъдено нещо в частта, касаеща настоящата искова претенция. Навежда се довод, че не е взето предвид заключението на СМЕ и не е отчетено доказаното наличие на ексцес, а именно настъпилите след 27.02.2006 г. леко деформирана глезенна става с болезнени ограничени движения на глезена и І-ІІ пръст на същия крак; спаднал свод на стъпалото; артрозни промени и др. Сочи се, че неупотребата изрично на думата “ексцес” не означава, че такъв не съществува. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – В., посредством процесуалния си представител – адв. М. Ц., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
В частта по всички претенции на ищцата – касационна жалбоподателка, без тази с цена 8000 лева, касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Цената на всяка от тях до 5000 лева. Касационната жалба е подадена на 29.6.2012 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./.
Относно претенцията с цена 8000 лева съдът намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на бланкетни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изложението съдържа изцяло елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №994/21.5.2012 г. по гр.д.№1202/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение №350/27.12.2011 г. по гр.д.№3620/2008 г. по описа на Варненския районен съд, 26 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от В. Т. М. от [населено място] против [фирма] – В., иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 8000 лева – иск по чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди, по подадена от адв. А. Д. касационна жалба, вх.№21033/29.6.2012 г.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№21033/29.6.2012 г. в останалата част.
Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от получаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: