3
Ч.т.д.№ 35/13 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София,11.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №35 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма], Л.-99” Е. и [фирма] срещу определение №2174 от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 3 402/12г. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 13 010/03.08. 2012 г. по гр.д.№ 10 535/2012 по описа на СГС , ГК, І г.о. за прекратяване на производството по установителния иск предявен от страна на тримата жалбоподатели срещу Окръжен съд –Силистра и О. АД-София като ответници с предмет: установяване кои са ответниците по т.д. №344/2010 г.по описа на АС-Силистра .
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че съгласно разпоредбите на чл.124 ал.1 и ал.4 предложение второ могат да се предявяват установителни искове само за установяване съществуването или несъществуването на правни отношения, а за факти с правно значение само в изрично предвидени от закона случаи. Във всички случаи фактът за това, кой е страна по едно съдебно производство/дело/ е от компетентността на съда разглеждащ самото производство и не попада в горните две хипотези, поради което и не може да бъде предмет на установителен иск предявен срещу самия съд.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящите,според него изхода на спора въпроси за това, може ли друг съд да определи субективните предел на материалното право по основния иск и за допустимостта с установителен иск да се установяват последствията на замяната на един ответник с друг по време висящността на исковото производство.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация.
В случая въпросите повдигнати от касатора не обуславят изхода на спора по конкретното дело, доколкото изводите на съда се основават на изцяло единствено и само на императивните процесуални правила в цитираните разпоредби на чл.124 ал.1 и ал.4 ГПК относно допустимостта на установителните искове, с оглед предмета на търсената защита: само за установяване съществуването или несъществуването на правни отношения и за установяване на факти с правно значение и то само в изрично предвидени от закона случаи.
От друга страна процесуалноправните разпоредби на чл. 297 ГПК и на чл.298 ал.1 и 2 ГПК относно задължителната сила на силата на пресъдено нещо и нейните субективни предели са ясни непротиворечиви и по тях е налице достатъчно съдебна практика, което изключва поставените въпроси да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане до касация, дори и при положение, че тези въпроси се явяваха обуславящи изхода на конкретния спор, каквото качество в случая те не притежават.
Ето защо, не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното определение.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2174 от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 3 402/12г. на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.