О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София 12.02.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 917/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г., [населено място], и Д. С. У., [населено място], подадена от пълномощниците им адвокат П. С. и адвокат Е. Д., срещу решение №2 от 09.02.2012 г. по гр. дело № 321/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение №65 от 26.07.2011 г. по гр. дело №23/2011 г. на Ямболския окръжен съд и касаторите са осъдени да заплатят на М. М. сумата 15 000 евро като част от общо дължимите 26 240 евро, получена на отпаднало основание. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен през 2007 г. предварителен договор за продажба на апартамент, находящ се в [населено място], [община]. М. М. е поел задължение да плати уговорената цена на четири части – една предварителна вноска и три последващи вноски. За последната вноска уговореният срок е преди 15.07.2007 г. Касаторите са се задължили да построят сградата, в която се намира апартаментът в срок от 18 месеца от издаване на строителното разрешение и да прехвърлят собствеността на М. М. с окончателен договор преди същата дата – 15.07.2007 г. Купувачът е платил в уговорените срокове цената, с изключение на последната вноска, която не е платена поради неизпълнение на задължението на продавачите да му прехвърлят собствеността. Установено е, че последните не са изпълнили поетото задължение да построят апартамента в уговорения срок. На 01.03.2010г. купувачът с нотариална покана до продавачите е развалил договора поради неизпълнение и е поискал връщането на сумата 26 240 евро – получена от тях продажна цена. Доказано е плащането, а ответниците по иска не са установили основание за задържане на сумата.
Жалбоподателката е изложила твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси както следва: допустимо ли е въвеждането на нови фактически твърдения в първото по делото заседание, които са едновременно и ново основание на предявения иск; може ли неизправната страна да развали договора; допустимо ли е разваляне на двустранен договор по инициатива само на едната страна; допустимо ли е разваляне на договора по искане на кредитора – купувач, когато задължението на длъжника е изпълнено с незначителна забава; ако договорът е изпълнен, но купувачът не желае занапред неговото изпълнение то може ли продавачът по договора да иска реално изпълнение или е длъжен да се удовлетвори от неустойката по договора. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ППВС №3/29.03.1973 г. и решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба М. М., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2 от 09.02.2012 г. по гр. дело № 321/2011 г. на Бургаския апелативен съд. Повдигнатите въпроси не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото в първото по делото заседание не е въведено ново основание на предявения иск, а по реда на чл.143 ГПК е пояснена исковата молба. При едностранното разваляне на договора купувачът е бил изправна страна, защото падежът на задължението му за плащане на последната вноска не е настъпил, след като не му е била прехвърлена собствеността върху имота с окончателен договор в уговорения срок. Забавата /повече от две години и половина/ не е незначителна с оглед интереса на кредитора. Правото да развали двустранния договор принадлежи на кредитора. То е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Кредиторът, а не длъжникът, може да избере дали да претендира реално изпълнение или да се освободи от обвързаност като упражни правото си да развали двустранния договор.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2 от 09.02.2012 г. по гр. дело № 321/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., [населено място], и Д. С. У., [населено място], да заплатят на М. М., със съдебен адрес [населено място], 1000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.