О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София 12.02.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 921/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Г., подадена от пълномощника и адвокат Ю. М., срещу въззивно решение №134 от 26.04.2012 г. по гр. дело №851/2011 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение №85 от 21.10.2011 г. по гр. дело №622/2011 г. на Добричкия районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу [община] иск за сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. П. Т.. Въззивният съд е приел, че ищцата П. И. Г. е съжителствала продължително време на съпружески начала с Т. П. Т.. Смъртта на последния е причинена от увреждания, получени на 20.12.2009 г. от счупен поради обледяване клон на дърво, което е собственост на [община]. Общината е спазила всички изисквания на закона относно изпълнение на задълженията си по поддържане на декоративната растителност, използвана за улично озеленяване, а вредоносният резултат е вследствие от случайно събитие.
Ответникът по касационната жалба [община] не е заявил становище.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за правомощията на въззивния съд, за възможността въззивният съд да задължи ищцата да се яви лично и да дава обяснения за обстоятелствата по делото, както и дали може въззивният съд служебно да назначава експертизи. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни актове
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №134 от 26.04.2012 г. по гр. дело №851/2011 г. на Добричкия окръжен съд. Вторият повдигнат въпрос е правноирелевантен, защото обясненията по реда на чл.176 ГПК на ищцата са за отношенията и с Т. П. Т. и касаят обстоятелството дали тя е от кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му. В обжалваното решение е прието изрично, че ищцата е сред тези лица. Решаващият извод за неоснователност на иска е за това, че причинените неимуществени вреди не са пряка последица от деликта, а резултат на случайно събитие. Останалите повдигнати от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика, включително и задължителна такава /решение №57 от 12.03.2012 г. по гр. дело №212/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение №488 от 07.02.2012 г. по гр. дело №899/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение №542 от 07.02.2012 г. по гр. дело №1083/2010 г. на ВКС, IV г.о./ Според нея първоинстанционното решение е възможно да страда от три групи пороци: нищожност, недопустимост и неправилност. При нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение въззивният съд се произнася служебно, като съответно прогласява нищожността на решението или обезсилва решението в обжалваната част. Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. По начало за неправилността на първоинстанционното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В случая въззивният съд е разгледал направените във въззивнита жалба доводи за неправилност поради неуважаване на възражението за това, че вредоносният резултат се дължи на случайно събитие. Винаги когато първоинстанционният съд не разполага с необходимите специални знания в определена област, той е длъжен служебно да допусне експертиза и да определи задачата и. Същото служебно задължение има и въззивният съд, когато във въззивната жалба се претендира нещо различно от приетото съобразно експертизата от първоинстанционния съд, дори в жалбата да не е направено изрично искане за изслушване на заключение на вещо лице и да не е посочена задача на експертизата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №134 от 26.04.2012 г. по гр. дело №851/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.