ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
София, 13. февруари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 906 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 24.04.2012 г. по гр.д. № 3349/2012, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 31.05.2011 г. по гр.д. № 41898/2010, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Т. Л. Ц., представляван от адв. Н. Н. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процуесуалноправния въпрос за възможността след предявяването на иска да бъдат предявени нови основания за незаконност на уволнението и по материалноправния въпрос за задължението на работодателя при съкращение на част от повече длъжности да извърши подбор между всички заемащи длъжности със същата или сходна трудова функция и пределите съдебния контрол върху осъществения подбор, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .
Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от адв. Е. С. и П. Г. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е постановил по същество правилно решение, което е съобразено с установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „специалист реклама” по безсрочен трудов договор. Работодателят е взел решение за съкращаване на една от двете щатни бройки за „специалист реклама” и е провел подбор по критериите професионална квалификация (в т.ч. завършено образование, следдипломна квалификация, посещавани курсове, школи и др.) и ниво на изпълнение на възложената работа (в т.ч. производителност на труда обем на работа, самостоятелност, надежност изпълнителност, прецизност, точност, качество и др.) между ищеца и заемащата същата длъжност, като ищецът е оценен по ниско, тъй като към края на 2009 и началото на 2010 г. се наблюдава тенденция към спад в представянето му, забавяне на сроковете, отказ или оспорване на поставени задачи. Исковата молба се основава само на липсата на действително съкращение и неизвършването на подбор, а невключването в подбора на заемащите сходни длъжности и прилагането на неясни критерии са добавени като основания с допълнителна молба преди първото заседание по делото, но по делото е установено, че подборът е извършен според установените в закона критерии въз основа на действителни качества на ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените правни въпроси да обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават се противоречиво от съдилищата. Те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд, макар да е приел, че изменението на иска по основание може да бъде допуснато само с нарочно определение, се е произнесъл по допълнително предявените преди приключването на първото заседание за разглеждане на делото допълнителни основания за незаконност на уволнението и е съобразил установената съдебна практика, в т.ч. задължителна, че при съкращение на част от повече длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор между всички заемащи длъжности със същата или несъществено различаваща се трудова функция въз основа на уредените в закона общи критерии въз основа на действителни качества на работника.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 24.04.2012 г. по гр.д. № 3349/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.