ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
София, 13. февруари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 879 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 23.03.2012 г. по гр.д. № 62/2012, с което е потвърдено решението на Русенския районен съд от 25.10.2011 г. по гр.д. № 1905/2011, с което са уважени предявените искове за съществуването на вземане по договор за продажба на движими вещи и плащане на подобрения.
Недоволни от решението са касаторите И. И. Г. и Г. Т. Г., представлявани от адв. Д. И. от РАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правото на страна по договора да го развали, ако не е съставен приемо-предавателен протокол и ако част от предмета на договора е собственост на трето лице, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К. И. Г., представляван от адв. Р. П. я оспорва, като счита, че не са посочени правните въпроси, които обуславят решението нито значението им за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за продажба на движими вещи и ответникът дължи плащането на последните три уговорени вноски, тъй като договорът не може да бъде развален поради несъставянето на приемо-предавателен протокол нито поради това, че ищецът не е собственик на всички вещи. Страните са обвързани и от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният иск за несъществуване на вземането по предходна вноска.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена) нито се разрешават противоречиво от съдилищата (съдебна практика в обратен смисъл не е представена). Те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че неудостоверяването на изпълнението на договора по уговорения начин не е неизпълнение на дължима престация и съответно не е основание за разваляне на договора, както и че право на собственост върху движима вещ може да се придобие и от несобственик.
На ищеца К. И. Г. следва да бъде присъдено и сумата 411,84 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 23.03.2012 г. по гр.д. № 62/2012.
ОСЪЖДА И. И. Г. и Г. Т. Г. от Р. да заплатят на К. И. Г. от Р. сумата 411,84 лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.