О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 14.02.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1064/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. Е. Р. срещу решение № 169 от 21.06.2012 г. на ВТАС по в.т.д. 81/2012 г. , с което е потвърдено решение № 259/16.11.2011 г. по т.д. №384/2010 на ОС-Русе, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на [фирма]- [населено място].
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор със становище за неоснователност на искането за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че паричното вземане в размер на 18 000 лева, на което молителят основава молбата си за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на [фирма]- [населено място] не произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал.1 ТЗ, тъй като по естеството на своето съдържание договорът за цесия сключен между страните на 21.10.2008 г. представлява предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот по смисъла на чл.19 ЗЗД и не се установява същият да е сключен във връзка с упражняването на търговската дейност от страна на ответницата в качеството й на ЕТ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навежда оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, напълно идентични с тези развити в самата касационна жалба. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Извън вече изложените основания за недопускане до касация, с оглед правна яснота следва да се спомене и това, че вземането за връщане на дадената по развален договор сума не е вземане основано на търговска сделка по смисъла на чл. 608 ал.1 ТЗ като основание за откриване на производство по несъстоятелност, поради налична неплатежоспособност на търговец/ така напр. Р № 1389/21.09.2001 г. на ВКС по гр.д. № 573/2001 г. на V г.о./.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по жалбата в размер на 18 000 лева-договорено възнаграждение за адвокат, поради недопускане до касация.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, поради което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 169 от 21.06.2012 г. на ВТАС по в.т.д. 81/2012 г. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.