О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 14.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 880/ 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.К. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1678/03.08.2012 год., по ч.т.д.№ 1829/2012 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 09.12.11 год. по гр.д.№ 3016/11 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск по чл.50а, ал.2 ЗМГО за общоизвестност на марка, ползвана от ищеца и регистрирана от първия ответник .
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, касаещи правомощията на съда при преценка подведомствеността и подсъдността на делото – чл.14, ал.2 ГПК и на чл. 118, ал.2 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по неговото разглеждане.
Основният довод на частния касатор е, че ЗМГО въвежда самостоятелна компетентност на Софийски градски съд и на Патентното ведомство по един и същи въпрос, но при различни законови предпоставки, поради което само по себе си обстоятелството, че е налице предприета от страната защита по административен ред не изключва правния и интерес от търсената искова защита и затова в разглеждания случай липсва основание за прекратяване на исковото производство като недопустимо.
Същевременно, според изложеното, дори и да е процесуално законосъобразен извода на първоинстанционния съд за неподведомственост на спора на общите граждански съдилища, то по арг. от чл.14, ал.2 ГПК, отсъства основание за връщане исковата молба обратно на нейния подател.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на частния касатор е, че възприетото от въззивния съд разрешение на материалноправния въпрос „за съдбата на заведения спор при констатирана от съда неподведомственост на спора” е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като същевременно този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 294/2011 год., по гр.д.№ 574/ 2011 год. на ІІ гр.о.; 122/ 2012 год., по гр.д.№ 846/2011 год. на ІІІ г.о. ; № 572/2012 год., по гр.д. № 460/2012год. на ІV-то г.о..
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, от категорията посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното определение СГС е възприел като основани на закона изводите на първоинстанционния съд, че определянето на марката като общоизвестна или ползваща се с общоизвестност по см. на чл.50а, ал.2 ЗМГО може да се извърши по общия исков ред с установителен иск, но само при отсъствие на заявено по административен ред искане пред Патентното ведомство на Република България за заличаване на регистрацията и. Затова, при безспорното наличие на предприета по административен ред защита, предявената искова претенция се явява недопустима, поради отсъствие на правен интерес за ищеца- абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно при всяко положение на делото.
Позовавайки се на основанието за прекратяване на производството по делото пред СГС – липса на правен интерес за ищеца от предявения установителен иск, въззивният съд е отрекъл в хипотезата на неподведомственост на спора, каквато е разглежданата, да е приложимо процесуалното правило на чл.118, ал.2 ГПК.
От решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставеният от частния касатор правен въпрос, / който е процесуалноправен, а не материалноправен, както го определя жалбоподателя/ не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му не обосновава пряко и самостоятелно постановения краен правен резултат по делото, предвид основанието на което заявената установителна искова претенция е счетена за недопустима.
Следователно общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване в случая не е осъществена и това само по себе си е достатъчно, за да бъде отречена основателността на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, без да е необходимо да бъдат обсъждани въведените селективни критерии, които освен това са и недоказани.
С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 294 от 10. 11. 2011 год., по гр.д.№ 574/2011 год. на ІІ г.о. касационната инстанция се е произнесла по въпроса за родово компетентния съд по жалби срещу решенията на Общинските служби по земеделие, като е прието, че постановените по реда на чл.14, ал.3 ЗСППЗ решения подлежат на касационен контрол пред съответния административен съд по реда на АПК и ако такава жалба е разгледана от окръжен съд било по реда на въззивното, било по реда на касационното производство, то по арг. от § 117, т.1 от ПЗР на АПК, постановеното решение се явява недопустимо, поради липса на компетентност и подлежи на обезсилване.
В същия смисъл, че родово компетентни да се произнесе спор във вр. с неправомерно развитие на административните правоотношения както и породените от тях граждански правоотношения за обезщетение са съответните административни съдилища, които следва да ги разгледат по реда на АПК е и решение № 122/26.04.2012 год. , по гр.д.№ 846/2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Следователно в нито един от посочените с частната касационна жалба съдебни актове не е обсъждан въпроса за правните последици при подведомственост на спора на несъдебен орган, какъвто е ПВ на Република България, за да е налице основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, ако поставеният от касатора правен въпрос би могъл да се възприеме за обуславящ приложното поле на касационния контрол.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то за касационната инстанция отсъства задължение да го обсъди, тъй като аргументацията му, изчерпваща се единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, не отговаря на постановките в т.4 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1678/03.08.2012 год., по ч.т.д.№ 1829/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: