О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 14.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.01.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 904 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3,т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение на Пловдивския апелативен съд № 1561 от 03.10.2012 год., по ч.т.д.№ 1217/2012 год., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д.№ 141/2011 год., в частта му, имаща характер на определение, за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения от настоящия частен касатор, като съищец, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗЗД срещу ответника Г. Д. Г..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в посочената по- горе негова част, имаща характер на определение, по бланкетни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила поради което се иска отмяната му.
В депозирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Твърдението на частния касатор е, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, свързан с наличието на активна легитимация за водене на съдебен процес от лице, което е страна по сключен двустранен договор, в който се съдържа клауза, според която другата страна по договора се е задължила по отношение на трето лице, което не е страна по същия, но чиито акции са предмет на този договор, да го компенсира във всички случаи на предявени вземания срещу него, които не са били предварително обявени и записани в договора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
От значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, според жалбоподателя, се явява и въпросът „ Може ли страна по един сложен специфичен ненаименован договор да изпълни свое облигационно задължение, което задължение предвижда компенсиране на трето лице със статут на „свързано лице”по отношение и на двете страни по договора, при точно определени в него условия?”.
Визираното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано със съществуващо противоречие между даденото от Пловдивския апелативен съд разрешение на въпроса” Има ли [фирма] право на иск?” и възприетото по същия в задължителната съдебна практика на ВКС. Като израз на последната са посочени решение № 169 от 21.02.2011 год., по т.д.№ 27/2010 год. на І-во т.о. на ВКС, ТР № 30/ 81 год. на ОСГК на ВС , решение № 518 от 25.07.2005 год., по т.д.№ 825/ 2004 год. на ІІ т.о. и решение на ІІ т.о. на ВКС от 21.02.2007 год., по т. д. № 793/2006 год..
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че предвид обстоятелствената част и петитума на исковата молба настоящият частен касатор, в качеството си на ищец, не защитава свои права в процеса срещу ответника Г. Д. Г., а такива на втория ищец [фирма] /н./, което изключва допустимостта на предявения от него иск.
Следователно въз основа на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт, макар и твърде пестеливи, може да се приеме, че поставените от частния касатор въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и разяснени в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до активната материалноправна легитимация на стипуланта по договор в полза на трето лице, да предяви наред с бенефициера иск за реално изпълнение срещу обещателя, като ответник са от значение за крайния изход на делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на тях не е осъществено поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че то е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което само по себе си е достатъчно, според приетото в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде отказано обсъждането му от касационната инстанция, наличието на непротиворечива съдебна практика по така формулираните правни въпроси, към която спада и част от цитираната от касатора, ненуждаеща от осъвременяване, изключва приложимостта му.
Неоснователно е и позоваването на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Заявено по отношение на неконкретизиран в достатъчна степен правен въпрос, а именно: ” Има ли [фирма] право на иск?” същото, както е прието в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на обсъждане. Но дори и да се приеме, че с оглед предходните поставени въпроси, визираното противоречие касае въпроса за материалноправната легитимация на ищеца в разгледаната по- горе хипотеза, то се явява недоказано.
С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 169 от 21. 02.2011 год., по т.д.№ 27/2010 год. на І-во т.о. на ВКС, което единствено се явява задължителна практика на ВКС, е разрешен въпрос за възможността между свързани лица, които участват пряко или косвено в управлението, контрола и капитала на други лица да бъдат уговаряни условия ”различни от обичайните”, вкл. в полза на трето лице, като е прието, че доколкото процесното споразумението сключено между страните, източник на задължението за плащане няма правното естество на договор в полза на трето лице, т.е. не разкрива белезите на правната фигура по чл.22 ЗЗД, то „безусловно и неотменимо задължилият се ответник не е действал като промитент.
Останалите решения на ВКС: № 30/81 год. на ОСГК на ВС ; № 518 от 25.07.2005 год., по т.д.№ 825/2004 год. на ІІ т.о. и от 21.02.2007 год., по т.д.№ 793/2006 год. обективно не могат да обосноват твърдяното несъответствие в съдебната практика, тъй като нямат характер на задължителна практика на ВКС, съгласно разясненията в т.2 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че възприетото с ТР на ОСГК на ВС № 30/ 81 год. разрешение, според което третото ползващо се от ненаименования алеаторен облигационен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу гледане и издръжка лице може да изисква само реалното или трансформирано изпълнение, респ. отговорност за обезщетение, поради понесени вреди от виновното неизпълнение на длъжника – обещател, но не може да упражни конститутивните права на прехвърлителя на правото на собственост или вещните права е в пълно съгласие с възприетото от въззивния съд разрешение относно правното положение на бенифициера при договор по чл.22 ЗЗД.
С останалите две решения на отделни състави на ВКС, ТК е обсъдена правната същност на уговорката за инвестиции в приватизирано по реда на ЗППДОбП търговско дружество, като самостоятелна правна фигура, различаваща се по своята правна характеристика и последици от договора в полза на трето лице по см. на чл.22 ЗЗД и следователно изискуемата се както за противоречието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, така и за противоречието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/ което не е изрично въведено от жалбоподателя/ идентичност с поставения правен въпрос не е налице.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1561 от 03. 10.2012 год., по ч.т.д.№ 1217/ 2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: