2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 15.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №13/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Л. Д. С. от [населено място], област К., приподписана от адв. А. Р., против определение от 22.11.2012 г. по ч.гр.д.№669/2012 г. по описа Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено определение от 11.6.2012 г. по гр.д.№1371/2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд, ХІІ-ти състав, с което производството е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че предявеният от Л. Д. С. от [населено място] против [фирма] – Д., иск за установяване на престъпно обстоятелство по съдебен ред е преждевременно заведен, тъй като не е налице нито една от предпоставките на чл.124, ал.5 ГПК. Съдът е обосновал изводите си с твърденията на ищеца – частен въззивен жалбоподател, в допълнение към частната въззивна жалба, че наказателното производство е висящо, тъй като с постановление от 28.5.2012 г. на О. п.-К., е отменено постановлението на Р. п.-Д. от 01.7.2011 г. и делото е върнато на районната прокуратура за продължаване на разследването.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че съдът самостоятелно решава дали искът за установяване на престъпен факт по чл.124, ал.5 ГПК е допустим: дали са налице някоя от пречките за развитие на наказателното производство по чл.24, ал.1, т.т.2-5, чл.25, ал.2 или чл.26 НПК, и в случаите, когато извършителят е останал неизвестен. Твърди се също така, че решаващият орган не е обвързан от становището на прокуратурата и не е длъжен да го изчаква, както и че ирелевантно за делото е дали липсват данни за извършителя и дали деянието представлява престъпление според държавното обвинение. Сочи се, че повдигнатия материалноправен въпрос е съществен, тъй като ще допринесе за развитие на правосъдието, създаване на актуална съдебна практика по чл.124, ал.5 ГПК и по-рационална/адекватна/ защита на правата на гражданите. Сочи се също така, че практиката в тази насока е от епохата на социализма/1966 г. и 1981 г./.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. В. определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението представлява неуспешен опит за поставяне на въпроси по смисъла на ч.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 22.11.2012 г. по ч.гр.д.№669/2012 г. по описа Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено определение от 11.6.2012 г. по гр.д.№1371/2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд, ХІІ-ти състав, с което производството е прекратено, поради недопустимост на предявения иск, по частна касационна жалба, вх.№6533/05.12.2012 г., подадена от Л. Д. С. от [населено място], област К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: