6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 15.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1018 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Д. В. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. И., против въззивното решение № 341 от 4 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 489 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г., с което е отменено решение № 368 от 25 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 3815 по описа на районния съд в гр. Русе за 2011 г. за отхвърляне на исковете на И. В. И. от [населено място] против В. за промяна на мерките за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, за режима на лични отношения на майката и детето и за издръжка, като вместо него са изменени мерките за упражняването на родителските права спрямо детето В., родено на 12 април 2003 г., определени между И. и В. със споразумение, и вместо това упражняването на родителските права е предоставено на бащата, местоживеенето на детето е определено при бащата, определен е режим на лични отношения на майката с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома й от 9:00 ч. в събота до 20:00 ч. в неделя и тридесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, майката е осъдена да заплаща на детето чрез баща й месечна издръжка от 100 лева, считано от влизането на решението в сила, и В. е осъдена за такси и разноски.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано; проследена е хронологията на отношенията между страните и касаещите ги решения на съда; сочи се, че не е редно да се вземат изцяло под внимание социалните доклади и решението да се мотивира единствено по тях, а следва вътрешното убеждение на съда да се съобразява със закона и доказателствата по делото; решението на районния съд е житейски правилно и законосъобразно, и е съобразено с трайната практика на ВКС – майката е пригодният родител да отгледа и възпитава; майката заради детето е предприела отделяне от град и напускане на страната, за да изкарва пари за препитание; приетото от съда води до извода, че другите решения на съда не са в интерес на детето или интересите не са всестранно защитени; обстоятелство, с което би се подобрило положението на детето при ново разглеждане, е предположение, а не установени нови факти; съдът е бил длъжен да установи конкретния интерес на детето предвид всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото му развитие, както и създаването на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му; детето е силно повлияна от бащата и не се съобразява с правилата, на които е обучавано и възпитавано от майката, което разкрива силно занемарени възпитателни мерки от страна на бащата за периода, през който е при него; бащата развива бизнес в Р. и В. и няма съвсем достатъчно време за обучение и възпитание на детето; сприхавостта в характера на бащата се изразява не рядко в пълно неуважение на съдебните решения и държавните органи, което отношение се прехвърля и на детето; по делото няма нито едно обстоятелство, обосноваващо промяната в упражняваните права; майката е по-пригодна да отглежда детето поради пола му, особено когато детето е в предпубертетна и пубертетна възраст; следва да се има предвид и нуждата от детски психолог; от раждането до настоящия момент детето е отгледано от майката и бабата по майчина линия и не е имало никакви проблеми. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос: представляват ли изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК следните факти – „изменение на обстоятелствата” следва ли да се разбира както новите факти, които влошават положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като при новото разглеждане на спора съдът следва ли да изхожда от принципа на всестранна защита на интересите на детето; малолетното дете в продължение на повече от четири години живее при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, със съгласието на другия родител при постановяването/вземането на решение за одобряване на споразумението; констатирането на добри условия и при двамата родители и желанието и на двамата родители да упражняват родителските права следва ли да се преценява на кого да се възложи упражняването им и след като има досъдебно наказателно производство срещу единия; завеждането на поредно дело за промяна упражняването на родителските права и посочването на по-високи доходи основание ли е за получаване на по-големи права, или основание ли са по-големите доходи и финансови възможности да се приеме, че е „изменение на обстоятелствата”, за да се гледа всяка година дело за промяна на родителските права; събирането и разделянето на две доведени сестри при положение, че едната е на невръстна възраст по-малко от година в противоречие с практиката на ВКС ли е и основание ли е да се води следващо дело. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – ППВС № 1/74 г., две решения на ВКС и две решения на въззивен съд.
Ответникът И. В. И. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК под „изменение на обстоятелствата” следва да се разбира както новите факти, които влошават положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като при разглеждане на спора съдът следва да изхожда от принципа за всестранна защита на интересите на детето; установено е, че след постановяване на решение по предходно искане от страна на бащата за промяна на упражняването на родителските права, майката е преустановила пътуванията си извън страната за известен период, развивала сезонна дейност през лятото в [населено място], и при гледане на детето със съжителя си срещнали различни трудности; към момента майката продължава да пътува и работи извън страната; от м. август 2011 г. детето живее в дома на бащата, съжителката му и общото им дете, към което детето е изключително привързано; в този дом детето се чувства по-спокойно, по-сигурно, обичано и по-добре обгрижено; според доклада по предоставена социална услуга, детето приема за свой дом домът на бащата, преживява отчужденост от майката, и последната многократно е търсела съдействието на бащата за справяне с поведението на детето; всеки един от родителите полага усилия за задоволяване потребностите на детето, то многократно заявява желанието си да живее с бащата и неговото семейство; майката е с неустановено местоживеене и работа, често пътува и работи в страната и извън нея, през което време детето се отглежда от нейните родители; майката не е в състояние да упражнява и налага родителския си авторитет и адекватно да се справя с поведението на детето; липсата на установеност на майката има за последица създаване на състояние на несигурност, напрегнатост у детето и то проявява съпротива, поради което се приема, че е налице влошаване положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права; бащата е най-значимата и авторитетна фигура за детето, има подкрепата на съжителката си, с която детето е създало добра емоционална връзка; в дома на бащата и при природената си сестра детето има усещане за семейство, поради което при промяна на мерките ще се подобри положението на детето и с това неговите интереси ще бъдат всестранно защитени.
К. съд приема, че поставеният правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване по посочените от касаторката основания, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика.
Представеното от касаторката съдебно решение № 712 по гр.д. № 81/2010 г., ІІІ г.о. дава отговор на друг въпрос – въпросът относно критериите, по които съдът следва да извърши преценката при предоставяне на родителските права върху децата при развод и условията, при които тази преценка трябва да се извърши. В своята обвързваща практика, намерила израз в решение № 291 по гр.д. № 115/2012 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК има предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на развода и променили съществено обстановката и начина на отглеждане на детето, влошили ги така, че с оглед интересите на детето се налага изменение на взетите мерки и предписване на нови. При разрешението си съдът се обляга на разрешенията на ППВС №1/74 г., според което под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки.
В разглеждания случай съдът се е обосновал именно с посочените в цитираното ППВС обстоятелства – майката пътува извън страната, не е установено местожителство и работа, не успява да наложи родителския си авторитет над детето, като многократно прибягва до помощта на бащата, за да накара детето да спазва режим или поведение, детето изпитва отчужденост и несигурност при нея, докато с бащата е изградило силна емоционална връзка и последният не изпитва затруднения при отглеждането и възпитанието му. При тези обстоятелства съдът е преценил, че е налице влошаване положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато при бащата ще се подобри положението на детето и така неговите интереси ще са всестранно защитени.
Обстоятелството, че малолетното дете в продължение на повече от четири години е живяло при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, със съгласието на другия родител при постановяването/вземането на решение за одобряване на споразумението, не води до извода за липса на изменение на обстоятелствата, които съдът да вземе предвид при спор между страните по твърдение за изменение на обстоятелствата. Макар да е вярно, че са констатирани добри условия и при двамата родители, и желанието и на двамата родители да упражняват родителските права, липсва пречка да се преценява на кого да се възложи упражняването им, като се съобразят съответните обстоятелства, посочени в закона и задължителната съдебна практика. Фактът на заведено досъдебно наказателно производство не налага противния извод, още повече, че не се твърди наличие на влязла в сила присъда по него, а и е необходимо да се съобрази видът на воденото производство, което в обжалваното решение изобщо не е коментирано, и, следователно, е налагало поставянето на съответния правен въпрос, а това не е сторено. В разглеждания случай съдът не се е обосновал с наличие на по-високи доходи на бащата, за да приеме, че е налице изменение на обстоятелствата, налагащо промяна в упражняването на родителските права. Ако касаторката всъщност твърди, че детето е доведено до състоянието да настоява да бъде с бащата поради по-големите му финансови възможности, то този проблем не е относим към въведения от нея такъв за изменение на обстоятелствата, а касае друг, по който не е формулирано общото основание за допускане на касационното обжалване. На следващо място, законът не изисква изтичането на определен период от време след предоставяне на упражняването на родителските права, за да се приеме, че следващо искане е допустимо. Такова винаги е възможно, ако родителят (или дирекцията „Социално подпомагане”, или служебно съдът) намира, че е налице изменение в обстоятелствата, а дали това твърдение се оправдава от фактическа страна, е в правомощията на съда да прецени. Най-сетне, събирането и разделянето на две доведени сестри не е счетено от страна на въззивния съд като основание за изменение на упражняването на родителските права, а е коментирано в контекста на семейната атмосфера в дома на бащата, която детето приема за защитена, спокойна и сигурна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 341 от 4 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 489 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: