О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 19, 02, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 35 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Т. срещу въззивно решение № 4652 от 25.06.2012 г. по възз. гр.д. № 2667 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 14.06.2010 г. по гр.д. № 25181 /2007 г. на Софийски районен съд, 77 с-в. в частта, с която е постановено изнасянето на жилището на публична продан.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Р. В. Т. не е подала отговор на касационната жалба (не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване).
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за извършването на делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е по иск за делба във фаза по извършването, първоинстанционното и въззивното производство са се развили по реда на ГПК от 1952 г. (отм.).
Страните са баща и дъщеря, придобили са процесното жилище от членствено правоотношение в ж.с.к., с решението по допускане на делбата е прието, че правата им са равни – по 1 /2 ид.ч.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят е заявил в срок претенция за възлагане, при което следва да се преценят предпоставките за възлагане по чл.288,ал.2 и ал.3 от ГПК (отм.) : съдът е приел за установено, че жилището е неподеляемо и че съсобствеността между страните е възникнала от членство в жилищностроителна кооперация (нататък ж.с.к.) при равни квоти на страните – по 1 /2 ид.ч.; че хипотезата на чл.288,ал.2 ГПК (отм.) не е налице, т.к. страните не са бивши съпрузи, а хипотезата на чл.288,ал.2 ГПК (отм.) не е налице, т.к. съсобствеността не е възникнала от наследяване, поради което съдът е приел, че по отношение на жилището следва да се приложи общият принцип за извършване на делба – изнасянето му на публична продан.
Първият изведен процесуалноправен въпрос е : приложим ли е общият ред за възлагане при делба на жилище, придобито чрез участие в ж.с.к., при което съсобствеността е възникнала въз основа на декларация от член – кооператор – баща за приемане като член – кооператор на неговата малолетна дъщеря от предишен брак, делбата е между бащата и дъщерята, а възлагателната претенция е от бащата. Жалбоподателят твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът е обуславящ, доколкото претенцията за поставяне в дял се поддържа при такава фактическа обстановка и съдът е обсъдил основателността на претенцията при тази фактическа обстановка.
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото :
Нормите на чл.288,ал.1,ал.2 и ал.3 ГПК (отм.) не са непълни, неясни, нито противоречиви по отношение на разрешението на поставения въпрос – те постановяват, че възлагане на неподеляем жилищен имот може да се извърши единствено в две хипотези, от които едната е последица от прекратена съпружеска имуществена общност по отношение на имота, а другата – последица от наследяване и че извън тези случаи правилото е, че имотът се изнася на публична продан.
Доколкото в практиката на съдилищата по същество е имало затруднения относно предпоставките на двете хипотези, въпросът за предпоставките на възлагането на неподеляем жилищен имот на един от съделителите разрешен с ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС – т.4 до т.9, с което е обобщена практиката на ВКС по приложението на чл.288, ал.1,ал.2 и ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.) и с което е прието, че с нормата на чл.288,ал.1 ГПК (отм.), в действащата и редакция от 1997 г., е въведен общ принцип за начина на извършване на делба на съсобствен имот, от който са предвидени изключения в точно две хипотези, визирани в ал.2 и в ал.3 на същия член, в действащите им редакции от 1999 г.; двете хипотези са разгледани в тълкувателното решение, предпоставките им са уточнени и е прието, че правилата не допускат никакви преценки от страна на съда извън посочените законови изисквания; че правилото на ал.2 е приложимо единствено в случаи, в които процесният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смърт на единия съпруг или с развод и то само в случаите, когато на преживелият или бившия съпруг са предоставени родителски права по отношение на ненавършили пълнолетие деца и др., а правилото на ал.3 – когато съсобствеността е възникнала единствено от наследяване, като е разяснено изрично, че законодателят е изключил от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване; ВКС изрично е разяснил, че случаите на „комбинирана” (смесена) съсобственост, е тази, която е възникнала от повече от един юридически факти, като е разгледал различни хипотези, между които сделка за част от имота и наследяване не попада под диспозицията на чл.288,ал.3 ГПК (отм.) и че при нито една хипотеза на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата по реда на чл.288,ал.3 ГПК (отм.), а делбата следва да се извърши на основание чл.288,ал.1 ГПК (отм.), чрез изнасяне имота на публична продан.
Накратко: разяснено, е че след 1999 г. нормата на чл.288 ГПК (отм.) допуска възлагане само в две хипотези и техните предпоставки са изчерпателно разяснени и няма никакво сходство на тази по делото с тях.
Жалбоподателят не е обосновал твърдението си, че съдебната практика е създадена в резултат на неточно тълкуване или че има изменения в законодателството или обществените условия, които налагат изменението или осъвременяването на съдебната практика, което съгласно т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС е предпоставка на основанието за допускане по чл.280,ал.1,т.3 ГПК..
Следващия изведен процесуалноправен въпрос е : дали необсъждането от въззивния съд на твърденията на страните и събраните доказателства относно възлагателната претенция, представлява процесуално нарушение, за което се твърди, че е разрешен в противоречи с ППВС № 1 /1985 г., решение № 589 /29.06.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г., на ВКС, І г.о., и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. 4744/ 2008 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Изведеният въпрос е от значение за спора, но не е разрешен в противоречие с посочената и с постоянната практика на ВКС и ВС, т.к., както беше посочено, при обсъждането на основателността на възлагателната претенция на жалбоподателя въззивният съд е обсъдил и двете хипотези, в които ГПК (отм.) допуска възлагане на допуснат до делба неподеляем недвижим жилищен имот, обсъдил е установените по делото факти, подвел ги е под правните норми и така е направил правни изводи, крайният от които, е че възлагателната претенция е неоснователна.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответника в това производство не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4652 от 25.06.2012 г. по възз. гр.д. № 2667 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.