3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 19.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1094/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1475/11.7.2012 г., подадена от адвокати Х. М. и Д. Т. – процесуални представители на ответницата по исковата молба Р. С. Г. от [населено място], област Софийска, против въззивно решение №228/23.5.2012 г. по гр.д.№193/2012 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., първи въззивен състав, с което е потвърдено решение №295/22.12.2011 г. по гр.д.№2105/2010 г. по описа на Ботевградския районен съд, г.к., втори съдебен състав, с което е прекратен сключеният на 29.10.1982 г. гражданския брак между Г. В. Г. и Р. С. Г. като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на Р. Г., относно ползването на семейното жилище, придобито по време на брака между страните, и относно присъдените разноски за първата инстанция. Със същото решение първоинстанционното решение е отменено в частта му, в която е постановено след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име – П., и вместо това е постановено след брака тя да носи брачното си фамилно име – Г.. С касационната жалба се атакува въззивното решение в частта относно вината за прекратяване на брака и в частта относно семейното жилище.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което районният съд правилно е прекратил брака между страните. Прието е също така, че доказателства за вината на ответницата и извънбрачната й връзка , и начина по който тази връзка е демонстрирана се съдържат както в показанията на свидетеля В. Г. – син на страните, така и от показанията на свидетелката П. М. – съпруга на лицето М. М., с което ответницата поддържа извънбрачна връзка, която е станала достояние на трети лица. Изложени са изводи за недоказаност от страна на ответницата по исковата молба на твърдяни от нея брачни провинения на съпруга й. Относно ползването на семейното жилище съдът е стигнал до извод, че същото следва да се предостави на съпруга и синът В., предвид изводите относно вината за разстройството на брака и лошите взаимоотношения между тях.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се сочат следните въпроси:
1. Правилно ли съдебният състав кредитира свидетелските показания на пристрастни лица по делото, имайки предвид, че става дума за дете на страните по делото и съпруга на предполагаем мъж, с който се твърди, че ответницата поддържа извънбрачна връзка ?;
2. Правилно ли съдебният състав приема, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните ?;
3. Правилно ли се определя вината за разтрогване на брака ?;
4. Доказано ли е от ищеца в цялост, че бракът наистина е разстроен и последиците от това разстройство не могат да бъдат заличени ?
Като основание за допускането на въззивното решение до касационно обжалване са сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и се моли да допускането му до касационно обжалване.
Ответникът по касация Г. В. Г. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, следното:
Въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и постановяване на съдебно решение по него се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Поради това практиката по тях не може да бъде унифицирана и допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса свързан с вината, а оттам и за самия развод не следва да се допусне. Освен това съдържанието на изложението не формулира въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те представляват въпроси, на които съдът следва да отговори при разглеждане на оплакванията наведени в касационна жалба, тъй като са зададени по начин, който визира правилността на решението. Правилността на решението се проверява едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Поради това не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №228/23.5.2012 г. по гр.д.№193/2012 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., първи въззивен състав, по касационна жалба, вх.№1475/11.7.2012 г., подадена от адвокати Х. М. и Д. Т. – процесуални представители на ответницата по исковата молба Р. С. Г. от [населено място], област Софийска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: