3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 19.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1146/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9385/25.7.2012 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С. З., приподписана от адв. К., против въззивно решение №138/05.6.2012 г. по гр.д.№166/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №88/03.02.2012 г. по гр.д.№5598/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, осми граждански състав, с което са уважени предявените от Н. Л. А. от [населено място] против [фирма] – С. З., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ. С обжалваното решение е прието, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил изискванията на чл.чл.193, 194 и 195 КТ. Прието е също така, че работодателят не е доказал извършването на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения от страна на работника.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила в дълбочина събраните по делото гласни и писмени доказателства, сочещи, че ищецът е действал в нарушение на задължението си да не продава и предлага, препоръчва и промоцира под каквато и да е форма конкурентни на работодателя продукти, докато работи в компанията и 12 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, както и да не ползва служебно оборудване за лични цели. Сочи се също така, че въззивният съд не е взел предвид обясненията на свидетелите, от които е видно, че дейността на фирма [фирма], в която едноличен собственик , управител и единствен служител е съпругата на ищеца. Излага се, че дейността на посочената фирма е осъществявана само в семеен кръг. Навежда се оплакване, че окръжният съд е постановил решението си без да обсъди всички доказателства и доводи на страните, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Н. Л. А., посредством процесуалния си представител – адв. В. Ц., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация, намира следното:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То съдържа изцяло елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 270 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №138/05.6.2012 г. по гр.д.№166/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, по подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С. З., касационна жалба, вх.№9385/25.7.2012 г.
ОСЪЖДА [фирма] – С. З., да заплати на Н. Л. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 270/двеста и седемдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: