О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 20.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.10.2012 одина, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т. дело № 672 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2035 от 27.12.2011 год., по т.д.№ 4021/2011 год., с което е обезсилено решение № 52 от 27.09.2011год., по т.д.№ 116/2009 год. и е върнато делото на В. за извършване на следващите се процесуални действия.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон- чл.62, ал.2 ГПК, във вр. с чл.63, ал.1 ГПК и чл.60, ал.4 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с определяне началния момент на неплатежоспособността на длъжника.
Анализирайки практиката на ВКС по същия, обективирана в постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС : № 115 от 25. 06.2010 год., по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о.; № 743/13.11.2008 год., по т.д. № 348/2008год. на ІІ т.о. и № 549от 27.10.2008 год., по т.д.№ 239/ 2008 год. на І т.о, жалбоподателят твърди, че доколкото при разрешаване на поставения правен въпрос въззивният съд не се е възползвал от дадената му от процесуалния закон възможност да назначи съдебно – счетоводна експертиза и е определил за начална датата на неплатежоспособността, такава, попадаща в период, за който не са били изследвани показателите за ликвидност и финансова автономност на дружеството-длъжник, даващи най – точно и обективно представа за имуществото му състояние, то възприетото от него разрешение е в несъответствие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Допълнително касационното основание по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено и по отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.63, ал.2 ГПК, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е дали следва да се счита за пропуснат определения от съда по реда на чл.63, ал.1 ГПК нов срок, когато изпращането на молбата, съответно на жалбата, е станало по пощата.
Като израз на визираното противоречие са посочени определения на ВКС: № 300/19.05.2011 год., по т.д.№ 229/ 2011 год. на ІV-то г.о.; № 659/19.11.2009 год., по т.д.№ 539/2009 год. на І-во т.о. и № 635 от 11.11.2009 год., по т.д.№ 549/2011 год. на І –во т.о..
Ответната по касационната жалба страна СП [фирма], /н/, със седалище [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на искането за допускане на касационно обжалване , поради отсъствие на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, както и поради неотносимост на цитираните от касатора определения на ВКС към критерия за селекция по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Алтернативно въведеното несъгласие е с касационните основания, на които страната се позовава.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно действащата процесуална уредба на касационен контрол, който има факултативен, а не задължителен характер, касационното обжалване се предпоставя от наличие на произнасяне от въззивния съд по въпрос на материалното и/ или процесуално право, който като включващ се в предмета на възникналия правен спор, индивидуализиран чрез въведеното основание и петитум, е обусловил решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт и чрез тях – крайния правен резултат по делото, като по отношение на същия следва да е налице и някой от специфичните селективни критерии по т.1-т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Затова и преценката, която касационната инстанция е оправомощена да извърши в производството по чл.288 ГПК е единствено въз основа на въведените от жалбоподателя критерии и изложените във вр. с тях твърдения и доводи.
В случая така посоченият от касатора материалноправен въпрос не отговаря на изискванията на процесуалния закон за съдържанието на общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като не се явява обуславящ за изхода на делото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на законовото правило на чл.632, ал.2 ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възстановено по молба на длъжника или на кредитор в срок от 1 година от вписване на решението по ал.1, като възобновяването се допуска ако молителят установи, че е налице достатъчно имущество, или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски 629б ТЗ.
Поради това, обстоятелството, че молителят НАП, [населено място] не е внесъл определените му по- рано начални разноски за производството по несъстоятелност, възлизащи на сумата 1 500 лв. в указания му с определение № 13 от 12.01.2011 год. от съда по несъстоятелността едноседмичен срок, който за него е изтекъл на 01. 02. 2011 год., обуславя правен извод, че предпоставките за постановяване на решение по чл.632, ал.2 ТЗ в случая не са осъществени и В. е следвало да се произнесе с решение по чл.632, ал.4 ТЗ. Затова и постановеното при отсъствие на въведените от законодателя процесуални условия на чл. 632, ал.2 ТЗ първоинстанционно решение се явява процесуално недопустимо.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт на Софийски апелативен съд позволяват да се приеме, че въпросът за определяне началния момент на неплатежоспособността на длъжника, освен, че е твърде общо формулиран, е въобще неотносим към конкретния краен правен резултат по делото, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
При липсата на общата главна предпоставка за достъп до съдебен контрол, която сама по себе си е достатъчна за да изключи същия, за касационната инстанция отсъства задължение да се произнесе по основателността на въведените селективни критерии.
Що се касае до поставения процесуалноправен въпрос, то той е релевантен към крайния изход на делото, тъй като въз основа на преценката, че молбата за продължаване на първоначално определения от съда срок за внасяне на първоначалните разноски по чл. 629б ТЗ от страна на молителя, е подадена след неговото изтичане и е липсвало процесуална възможност за продължаването му по реда на чл.63 ГПК, въззивният съд е приел, че предпоставките н чл.632, ал.2 ТЗ не са осъществени, поради което постановеното от В. решение е процесуално недопустимо.
По отношение на същия не е осъществено поддържаното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Възприетото от въззивния съд разрешение, според което молбата за продължаване на определения от съда срок за извършване на съответното процесуално действие следва да е подадена преди неговото изтичане, а спазването на срока в хипотезата на чл.62, ал.2 ГПК подлежи на главно доказване в процеса от заинтересованата страна, е в пълно съгласие с приетото в цитираните от касатора определения на отделни състави на ВКС, всичките постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК и поради това, по арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, нямащи характер на задължителна съдебна практика по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Изрично застъпеното в тях становище е, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на документа е станало по пощата в последния ден от същия, независимо от датата на получаването му от адресата, а начина на удостоверяване датата на изпращането му всякога е с оглед предприетия специфичен ред за ползване на пощенска услуга – било чрез пощенското клеймо на плика, с който е осъществено изпращането на документа, било чрез датата на товарителницата на съответната куриерска служба, или датата на предаването и на легитимиран пощенски оператор по чл. 38 от Закона за пощенските услуги.
Следователно, доколкото различният правен резултат в случая е обусловен не от различно дадено от съставите на ВКС и на Софийски апелативен съд тълкуване на нормата на чл.62, ал.2 ГПК, във вр. с чл.63, ал.1 ГПК, а от различните факти и обстоятелства в отделните дела, то визираният критерий за селекция отсъства – арг. от т.3 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че извън задължителната практика на ВКС, съдебната практика на която жалбоподателят се позовава, за да обоснове противоречието си, следва не само да бъде цитирана, но и приложена с касационната жалба, което в случая не е изпълнено и това е още един допълнителен аргумент, за да се приеме, че селективното основание е останало недоказано.
Неоснователно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на горепосочения процесуалноправен въпрос. Освен, че същото не е аргументирано съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, то по въпроса за предпоставките за продължаване на законен или на определен от съда срок, нормата на чл.63, ал.2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване – молбата за новоопределен срок не може да бъде подадена след изтичане на първоначалния такъв, както е в разглеждания случай.
Поради отсъствие на вътрешно противоречие или неяснота не се нуждае от тълкуване и нормата на чл.62, ал.2 ГПК. Същевременно обстоятелството, че по приложението и съществува трайно установена непротиворечива практика на ВКС, израз на която са както посочените от касатора определения, така и много други, а и служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 30 от 10.09.2010 г. на ВКС по т.д.№ 320/2009 г., ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, която съдебна практика не съществува необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприетата различна, изключва въобще приложимостта на това селективно основание – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че осъществената от въззивния съд преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съществена част от възложената на съда правораздавателна дейност е относима към правилността на обжалваното решение, но не и към предпоставките за допускане на касационното обжалване. Затова дори и същата да е евентуално процесуално незаконосъобразна, какъвто извод трудно би могъл да се направи при съпоставяне датата на приложеното на л.173 известие за изпращане № 0265415 на Star P. от 03.02.2011 год. с датата на входиране на молбата по чл.63, ал.1 ГПК вх.№ 875/04.02.2011 год. в канцеларията на В. и последния ден на срока за внасяне на определената сума от 1 500 лв.- 01.02.2011 год., то този порок сам по себе си не обосновава приложното поле на касационния контрол.
Водим от гореизложеното , настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2035 от 27.12.2011 год., по т.д.№ 4021/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: