4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 20.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1185/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1969/16.7.2012 г., подадена от адв. А. М. – процесуален представител на ищеца М. Б. А. от [населено място], област В., против въззивно решение №146/20.6.2012 г. по гр.д.№233/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №938/20.3.2012 г. по гр.д.№1657/2011 г. по описа на Видинския районен съд, г.к.
с което са отхвърлени предявените от М. Б. А. от [населено място], област В., против [фирма] – [населено място], област В., обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ за сумата 5001 лева и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.200, ал.ц1 КТ за сумата 208,98 лева.
Въззивната инстанция е приела, че решението на въззивната инстанция е правилно, тъй като е налице решение между същите страни по идентичен спор, но за друг период, постановено по реда на чл.290 ГПК от състав на Върховния касационен съд. Във връзка с това решение е прието, че крайният момент, до който работникът може да търси имуществени вреди като обезщетение по чл.200 КТ, представляваща разлика между получавана пенсия за инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст е онзи момент, в който се придобие правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според въззивната инстанция това е така защото именно порази увреждането от полученото професионално заболяване работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Въззивната инстанция се е позовава на решение №276/26.9.2011 г. по гр.д.№1549/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като по изводите на въззивната инстанция следва да се отговори на следните материалноправни въпроси: 1. Какво обезщетение се полага на увреден от професионално заболяване работник след придобиване на право на пенсия по чл.68 КСО, ако бъде установено, че му е била определена по-малка пенсия от тази, която би могъл да получи, ако не е бил инвалидизиран заради заболяването си и дълги години е получавал вместо трудово възнаграждение само инвалидна пенсия?; 2. Приложима ли е нормата на чл.200, ал.3 КТ при искова претенция за професионално заболял работник, придобил предсрочно пенсия по чл.68 КСО преди да навърши 63 години, изразяваща се в обезщетение за това, че поради заболяването му е била определена по-малка пенсия по чл.68 КСО?; 3. Приложима ли е т.6 от ППВС №4/1975 г. при хипотезата , когато професионално заболелият работник претендира обезщетение за неполучена по-висока пенсия по чл.68 КСО, заради придобитото от него професионално заболяване , довело до инвалидизацията му и допустимо ли е разширително прилагане на тази точка към други неуредени хипотези на търпени вреди, респективно пропуснати ползи? и 4.Приложила ми е т.5 от ППВС №4/1975 г. и за работник, който е придобил професионалното си заболяване преди предсрочното си пенсиониране при по-висока категория труд и търпи вреди от това, че след като не е могъл да работи до навършване на 63-годишна възраст му е била определена и по-малка пенсия? Като основания за допускането на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – К., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените от касационния жалбоподател въпроси не са били предмет на обсъждане нито от Видинския окръжен съд, нито от първата инстанция. Освен това те не са били поставяни нито в исковата молба, нито във въззивната жалба.
Освен изложеното, което визира конкретното изложение, следва да се добави, че с решение №276/26.9.2011 г. по гр.д.№1549/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., е даден отговор на един преюдициален въпрос спрямо посочените, а именно :”До кой момент е дължимо обезщетение по чл.200 КТ в размер на разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която инвалидизиран поради професионално заболяване работник или служител би получавал ако не страдаше от професионално заболяване и реално получената от него пенсия ?”, като е прието, че безвиновната отговорност на работодателя по чл.200 КТ може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото това е моментът, до който работникът или служителят търпи вреди, поради увреждане от професионалното си заболяване и е лишен от възможност да работи, като след навършване на посочената възраст изискуемата се по чл.200, ал.1 КТ причинна връзка не може да се приеме за установена. В посочения смисъл е и решение №463/14.7.2010 г. по гр.д.№1009/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №146/20.6.2012 г. по гр.д.№233/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к.,, по касационна жалба, вх.№1969/16.7.2012 г., подадена от адв. А. М. – процесуален представител на ищеца М. Б. А. от [населено място], област В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: