О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 21. 02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1040 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Х. срещу въззивно решение № 166 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 353 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 715 от 09.04.2012 г. по гр.д. № 1884 / 2010 г. на Варненския окръжен съд, 40 с-в., с което Е. К. Х. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на И. И. Х. владението на недвижим имот – жилище в [населено място], индивидуализирано в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна И. И. Х. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
Касационната жалба е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение, искът с правно основание чл.108 ЗС е оценяем и цената му не е по-ниска от 5 000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правният ефект на постановено и влязло в сила решение по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ се разпростира и върху всички трети лица, които не са участвали в този процес, но са придобили права върху този имот; този резултат се дължи на обявяване за нищожна на предходна сделка с имота, както е в случая – с продажбата на имота от [община] на праводателите на жалбоподателката (Е. К. Х.), т.е. с обратна сила се заличават евентуално придобити права върху имота, а не е резултат на обвързваща страните по делото сила на пресъдено нещо и единствена възможност за тези лица е да придобият имота по давност; съдът е приел, че т.к. решението по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ е влязло в сила на 11.07.2006 г., едва от този момент наследниците на експроприирания собственик са станали собственици и могат ефективно да бранят имота, включително и с иск по чл.108 ЗС, както е в случая; съдът е приел също, че придобивната давност се спира докато трае съдебният процес по иска по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ, защото иначе може да се достигне до това докато трае съдебният процес по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ трето лице да е придобило имота по давност, което е недопустимо, т.к. обезсмисля реституцията. В случая от влизане в сила на решението по чл.7 ЗВСОНИ до предявяване на иска по чл.108 ЗС не са изтекли дори пет години.
Изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : Може ли с диспозитива на решението да бъде отменен нотариален акт (за собственост по давност), който не е оспорен от другата страна в срока и по реда на чл.193 ГПК в качеството му на официален документ и това оспорване представлява ли задължителна процесуална предпоставка за отмяна на нотариалния акт, не е обусловил изхода от спора и не е следвало да го обуславя, доколкото с въззивното и с първоинстанционното решение не е отменян нотариален акт.
Към това може да се добави и че този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.к. е разрешен с ТР № 178 /30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, постановено по приложението на чл.431 ГПК от 1952 г. (отм.) и с ТР № 3 /29.11.2012 г. по т.д. № 3 /2012 г. на ОСГК на ВКС, постановено по приложението на чл.537,ал.2 ГПК, в които е прието, в хипотезите на двете разпоредби, че отмяната на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право; винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
Изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е: След като чл.5,ал.2 ЗВСОНИ определя началния момент на придобивната давност от 22.11.1997 г., може ли да става въпрос за прекъсване, респективно спиране на тази давност, когато искът е предявен след изтичането на периода 22.11.1997 г. – 22.11.2007 г.. Както беше изложено по-горе, въззивният съд е приел, че т.к. правният ефект на постановено и влязло в сила решение по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ се разпростира и върху всички трети лица, които не са участвали в този процес, но са придобили права върху този имот; то придобивната давност на правоприемниците на общината (В.) (ответниците по иска по чл.108 ЗС) се спира докато трае съдебният процес по иска по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ. Този въпрос е от значение за изхода от спора.
Въпросът обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото е разрешен от въззивния съд (който е потвърдил и изводите на първоинстанционния съд) в съответствие с приетото с т.2 и 3 от ТР № 1 от 02.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, че (т.2) решението по чл.7 ЗВСОНИ е противопоставимо на неучаствало в делото трето лице, което е придобило имота преди предявяването на иска, че (т.3) с нормата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ се разрешава колизия между собственици и владелци и законодателят дава приоритет на правото на собственост; ищците по искове по чл.7 ЗВСОНИ се легитимират като собственици едва след влизане в сила на съдебните решения, с които исковете им са уважени, защото макар собствеността им да се счита за възстановена от влизането в сила на закона, едва тогава – с влизане на решението в сила отпада пречката за реституция – придобиването на имота от трети лица; Права обаче, които все още не са възникнали не могат да се защитават с искове за собственост.
Изведеният въпрос е разрешен и с решение № 388 от 20.12.2012 г по гр.д. № 234 /2012 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че осъществяваното от ответниците по иска (по чл.108 ЗС) владение за периода след 23.11.1997 г. (влизане в сила нормата на чл.5,ал. 2 ЗВСОНИ) до влизане в сила на решението, постановено по иска по чл.7 ЗВСОНИ, не е противопоставимо на ищците, по съображения, основани на т.3 от ТР № 1 от 02.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че ищците по искове по чл. 7 ЗВСОНИ се легитимират като собственици едва след постановяването на съдебно решение, с което се прогласява нищожността на сделката, с която имотът е придобит от държавата; осъществяваното владение до влизане в сила на решението, с което е уважен искът по чл.7 ЗВСОНИ (по това дело тази дата е 11.07.2006 г., както и по настоящето) е непротивопоставимо на ищците по изложените по горе съображения. Разрешението на изведения въпрос от въззивния съд (и от първоинстанционния) съответства, а не противоречи на посоченото разрешение.
В обобщение : въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.к. по прилагането му има създадена съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК и т.к. жалбоподателят не е обосновал, че тази съдебна практика е създадена поради неточно тълкуване на разпоредбата на закона, нито, че се налага осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството или обществените условия, съгласно приетото с т.4 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Жалбоподателят претендира разноски, но с оглед изхода от това производство няма право на такива. Ответникът претендира разноските, заплатени за процесуално представителство в размер на 2 000 лева. С оглед изхода от това производство и т.к. с представения договор за процесуално представителство уговарянето и заплащането на разноските е удостоверено, искането е основателно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 166 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 353 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о.
Осъжда Е. К. Х. да заплати на И. И. Х. сумата 2 000 (две хиляди) лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2