4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 21.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 779 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. на т. и с. п. чрез юрисконсулт С. А., против въззивното решение № 930 от 15 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 17150 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6683589 от 21 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 8565 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Б. Е. П. от [населено място], извършено със заповед от 27 януари 2011 г., и П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, и министерството е осъдено да заплати разноски.
В касационната жалба се сочи, че трудовото правоотношение с П. за първи път е прекратено още през 1998 г. и впоследствие е прекратявано още два пъти; в периода на водене на съдебните спорове, е влязъл в сила Единният класификатор на длъжностите в администрацията, и длъжността, заемана от ищеца, е предвидена за заемане по служебно правоотношение; това обстоятелство прави невъзможно трудовите функции да се изпълняват от лице, което е възстановено от съда на заемана преди уволнението длъжност по трудово правоотношение, и за такива случаи е предвидена възможността на чл. 325, т. 12 КТ; длъжността ръководител на сектор „Международни организации и конференции” в отдел „Международна интеграция” не съществува, а е трансформирана в началник на сектор „Международно сътрудничество и логистични дейности” по служебно правоотношение; налице е промяна на част от възложените функции и неправилно съдът приел, че тази длъжност не може да се отъждестви с процесната длъжност, а възстановяването следва да има само при наличие на същата длъжност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: след отмяна на уволнение, осъществено на основание чл. 325, т. 12 КТ и възстановяване на длъжност по трудово правоотношение, следва ли длъжността да е предвидена за заемане от държавен служител само за същата длъжност, която е заемало лицето преди прекратяване на трудовото правоотношение с оглед на обстоятелството, че е изминал период от тринадесет години, през който е настъпило значително развитие на обществените отношения и нормативната уредба, касаещи статута на държавната администрация и държавната служба.
Ответникът Б. Е. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. И., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема за противоречива защитната позиция на работодателя – от една страна позицията, на която ищецът е бил възстановен, не съществува, а от друга се сочи, че тази длъжност била трансформирана в нова длъжност, към която са преминали само част от функциите на първата длъжност, но която имала и други функции; наличието на трансформация на една длъжност в друга значи, че първата длъжност като трудови функции продължава да съществува, макар и под друго наименование, поради което твърдението за трансформация изключва твърдението за несъществуване на длъжността; основанието по чл. 325, т. 12 КТ е приложимо само ако същата длъжност, която е била заемана по трудово правоотношение, бъде определена за заемане по служебно правоотношение; по делото не е доказано, че новата длъжност е същата като старата, с идентични трудови функции, а и самият работодател в първата инстанция е признал, че старата длъжност не съществува; след като се касае до премахване на длъжността на ищеца от щата на работодателя, трудовото правоотношение е следвало да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 325, т. 12 КТ.
К. съд приема, че не следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с дадено разрешение от обвързващата съдебна практика, и предвид обстоятелството, че такава е налице и по предходен спор за прекратяване на трудово правоотношение между същите страни.
Така в решение № 405 по гр.д. № 773/2009 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че не е възможно, когато междувременно една длъжност е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение, тя да бъде изпълнявана от лице, което е възстановено от съда на заемана преди уволнението длъжност по трудово правоотношение. Съдът изрично сочи, че обективният факт, че длъжността е определена за заемане от държавен служител и за нея следва да се учреди служебно правоотношение по реда на ЗДСл, изключва възможността тя да се заеме и да се изпълнява от служител, възстановен на длъжност по трудово правоотношение; именно за тези случаи е предвидено основанието по чл. 325 т. 12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Същевременно, в решение № 744 по гр.д. № 347/2010 г., ІІІ г.о., при разрешаване на предходен спор между същите страни по законосъобразността на друго уволнение, касационният съд изрично подчертава, че при отмяна на уволнението като незаконно работникът или служителят следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, като този извод произтича от формулировката на законовия текст: “възстановяване на предишната работа”.
Предвид установените факти по делото, даденото от въззивния съд разрешение е именно в синхрон с обвързващите разрешения на ВКС. Безспорно е, че цитирана длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение, но работодателят не е успял да установи, че това е длъжността, която служителят е заемал преди уволнението си, след като функциите по осъществяването на работата са различни. След като „предишната работа” по смисъла на закона не съществува, то и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 12 КТ не може да се приложи за длъжност, която служителят не е заемал преди уволнението.
Ответникът претендира заплащане на разноски за касационното производство, които са в размер на 1000 лева по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 930 от 15 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 17150 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ОСЪЖДА М. на т. и с. п. да заплати на Б. Е. П. от [населено място], [улица], ет. , ап. , сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: