Определение №265 от 21.2.2013 по гр. дело №1067/1067 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 265

София, 21. февруари 2013 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1067 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пазарджишкия окръжен съд от 22.06.2012 г. по гр.д. № 411/2012, с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд от 08.03.2012 г. по гр.д. № 3290/2011, с което е отхвърлен предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката Й. В. В., представлявана от адв. М. П. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на направено с въззивната жалба искане за събиране на нови доказателства, когато първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест в доклада по делото, за относимостта на икономичиските експертизи като доказателства за левовата равностойност на парични преводи в евро и за необходимите суми за издръжка и лекарства, както и по материалноправните въпроси за правното значение на задължението на прехвърлителя по кредит и на способността му да се грижи сам за себе си за обема дължимата издръжка и грижи, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата И. И. К. и В. С. К. я оспорват, като считат, че съдът е съобразил установената съдебна практика и е постановил по същество правилно съдебно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 25.08.2009 г. наследодателят на ищцата е прехвърлил на племенника си – първия ответник по време на брака му с втората ответница недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, което ответниците са изпълнявали надлежно да смъртта на прехвърлителя на 21.05.2011 г., като са осигурявали необходимите средства за издръжката му, а непосредствени грижи за него са полагали трети лица, предимно сестрите на прехвърлителя, които грижи той е приемал и се е считал удовлетворен. Доколкото са позволявали силите му той е полагал и сам грижи за себе си, но никога не е правил изявление, че му се дължи нещо по договора. Нови доказателства не са допуснати от въззивния съд, тъй като, макар и да е разпределил погрешно доказателствената тежест, първоинстанционният съд е удовлетворил всички доказателствени искания на ищцата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са разрешени в противоречие със съществуваща задължителна практика на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК с въззивната жалба може да се иска събиране на доказателства, когато първоинстанционният съд не е указал в доклада по делото, че страната носи доказателствената тежест. В случая първоинстанционниеят съд изрично е указал на ищцата, че доказателствената тежест е нейна. Отделно стои въпросът дали указанията са верни. Л. равностойност на парични преводи в евро и необходимите средства за лечение може да бъдат установени с експертиза, но ако това е поискано своевременно и ако съдът прецени, че не разполага с необходимите специални знания. Приобретателят не дължи връщането на заеми, получени от прехвърлителя нито грижа, която прехвърлителят е в състояние да положи сам. Приобретателят не може да натрапи на прехвърлителя повече издръжка и грижи, отколкото прехвърлителят е съгласен да приеме.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 22.06.2012 г. по гр.д. № 411/2012.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top