ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
София, 21. февруари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 941 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския апелативен съд от 21.05.2012 г. по гр.д. № 127/2012, с което е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд от 23.12.2012 г. по гр.д. № 535/2011, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
Недоволен от решението е касаторът К., представляван от инсп. Н. К., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на искането за събиране на доказателства във въззивната жалба и по материалноправните въпроси за правното значение на недекларирането на определен доход, както и на паричния заем като източник на средства за придобиване на имущество, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Й. И. П. и И. П. П., представлявани от адв. И. И. и К. Д. от В. я оспорват, като считат че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че ползването на паричен заем само по себе си не обосновава законност на дохода, но значение имат източниците на доход за неговото връщане, за допустимостта на нови доказателства, когато първоинстанционния съд не е дал указания в доклада по делото, както и че доказаният доход съществува, дори да не е подлежал на деклариране и да не е деклариран.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с одобрено от съда споразумение е признато, че ответникът е организирал хазартна игра без надлежно разрешение, за което му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева (престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД), през проверявания период 1984 – 2009 г. ответниците – съпрузи са реализирали доход от различни законни източници, в т.ч. от животновъдство, който е достатъчен да покрие необходимите им средства за живот и други разходи и да придобият отчуждените в последствие дворно място с построените в него жилищна и стопански гради, апартамент в Г. О. и лек автомобил Р. – имущество, чиято равностойност се претендира, както и дворно място с построените в него по стопански начин (с личен труд, помощ от близки и материали втора употреба) едноетажни жилищна сграда, магазин за хранителни стоки, склад и снек-бар в [населено място], дворно място с построените в него паянтови и полумасивна сгради в [населено място] – имущество, чието отнемане се претендира и евентуално неговата равностойност. Съдът е приел, че доходите на ответниците от възнаграждения за труд, дарения на сватбеното тържество и заеми са достатъчни, тъй като построените по стопански начин постройки имат значително по ниска придобивна стойност, ответниците са реализирали доходи от животновъдство и средствата от отчужденото имущество също са вложени в придобиването на друго имущество, както и средства от ползвани кредити, които са изплащани с доходи от установен източник. При тези обстоятелства не може да се направи основателно предположение, че придобитото е от престъпна дейност, поради което исковете са отхвърлени като неоснователни.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото. Първоинстанционното решение е обезсилено и доказателствата за установяване на доходи от животновъдство са събрани от първата инстанция поради липсата на указания за доказателствената тежест в доклада по делото. Материалноправните въпроси обуславят решението по делото, но те не са разрешени в противоречие със съществуваща задължителна практика на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че недекларирането на определен доход не е пречка да бъде установено получаването му, както и че паричният заем е източник на средства за придобиване на имущество, но правно значение имат източниците на средства за погасяването му.
Ответниците по жалбата Й. И. П. и И. П. П. претендират разноски в касационната инстанция, но не са представили доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 21.05.2012 г. по гр.д. № 127/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.