О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр.София, 21.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 123/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Д. И. И. – Л. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1676 от 12.11.2012 г. по гр.д.№ 2344/ 2012 г., с което, след като е отменено решение на Карловски районен съд по гр.д.№ 71/ 2012 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против *** „И. В.” – [населено място], иск за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка”, наложено със заповед № РД-09-184/ 30.12.2011 г. на директора на училището.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига правните въпроси за правомощията на въззивния съд при подадена бланкетна жалба; за начина на мотивиране на уволнителната заповед в частта относно времето за извършване на нарушението; за начина на конкретизиране на дисциплинарното нарушение при изискване на обяснения от работника; и за начина на мотивиране на отменителното решение на второинстанционния съд. Счита, че по тези въпроси въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и на това основание моли то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна – *** „И. В.” – оспорва жалбата като недопустима, твърди, че въззивното решение е окончателно и моли жалбата да бъде оставена без разглеждане.
Съдът намира жалбата за допустима. Неоснователно ответникът поддържа, че решението на въззивния съд не подлежи на обжалване, тъй като нито процесуалният, нито специалният закон изключват от приложното поле на касационното обжалване спорове за законността на наложено дисциплинарно наказание „забележка”. С чл.280 ал.2 ГПК от обхвата на касацията са изключени само дела с нисък материален интерес, но не и тези, постановени по неоценяеми искове. КТ също не ограничава възможността за оспорване на което и да е от дисциплинарните наказания до две инстанции.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението обаче се явява неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата работи по трудово правоотношение в ответното училище и че в това си качество провела тест по предмет „Човек и природа” с ученици от V „Б” клас. Работата на ученика М. М. не била коригирана и оценена от учителя според изискванията на нормативните актове и длъжностната му характеристика, а върху нея ищцата написала „При индивидуална писмена работа не се позволяват приказки. Слаб (2).”. Съдът счел това за дисциплинарно нарушение, ангажиращо отговорността на учителя, а по доводите за липса на индивидуализация на нарушението в искането на обяснения и уволнителната заповед, посочил, че работодателят е спазил изискванията на закона.
При тези съображения на въззивния съд обуславят въззивното решение материалноправните въпроси за начина на мотивиране на уволнителната заповед и за начина на конкретизиране на дисциплинарното нарушение, но те не са решени в противоречие с установената практика. И по двата въпроса има дадено обвързващо тълкуване от ВКС (чл.291 ГПК), което е съобразено от въззивния съд. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително чрез позоваване на известни на работника обстоятелства и документи (Решение на ВКС, ІV г.о. № 8/ 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/2009 г, Решение на ВКС, ІV г.о. № 49/ 08.02.2011 г. по гр.д.№ 824/2010 г Решение на ВКС, ІV г.о. № 177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/2011 г, Решение на ВКС, ІV г.о. № 388/ 04.10.2012 г. по гр.д.№ 205/2012 г). В този смисъл са и мотивите в обжалваното решение, т.е. те не противоречат на практиката на ВКС.
Процесуалноправните въпроси не обуславят въззивното решение. Въззивният съд не е постановил, че е допустимо да проверява правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение по бланкетна жалба, нито се е произнесъл фактически по такава. Той е разгледал доводите на ответника (въззивник пред него) за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, като е изпълнил и задължението си да обсъди доводите на ищцовата страна, изложени в исковата молба. Отхвърлянето на тези доводи по съображения, извлечени от доказателствата по делото, не съставлява нарушение на правилото на чл.269 ГПК. А що се касае до начина на мотивиране на въззивното решение, соченото от касатора ППВС № 7/ 1965 г. не може да обоснове наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Тълкуването в него е прието по отменения ГПК, при съвсем различни правомощия на съда, компетентен да разгледа жалба срещу първоинстанционно решение (който е действал като контролно – отменителна инстанция), поради което при действащия ГПК постановлението няма приложение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1676 от 12.11.2012 г. по гр.д.№ 2344/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: