2
определение по гр.д.№ 1013 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
[населено място], 25. 02. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1013 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Д. против решение № 407 от 11.10.2012 г. по гр.д.№ 296 от 2012 г. на Софийския окръжен съд, поправено за допусната в него очевидна техническа грешка с решение № 516 от 06.12.2012 г., с което е потвърдено решение № 35 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 789 от 2011 г. на Самоковския районен съд за разпределение на ползването на съсобствено между Й. И. Д. и Д. Х. Н. дворно място.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като основаниe за допускане на касационно обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според касаторката, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било произнасянето на ВКС по въпроса: дали е осъществима съдебна администрация при разпределение на ползването на общ поземлен имот, ако не е възможно обособяването на два равностойни дяла с оглед намиращите се в поземления имот приращения и подобрения, които дялове едновременно с това да съответстват на квотите на страните в съсобствеността.
В писмен отговор от 06.12.2012 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба Д. Х. Н. оспорва жалбата. Претендира за разноските по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за разпределение на съсобствения между страните имот по варианта, предложен в заключението на в.л.инж.К.Д. от 28.11.2011 г. с мотив, че предложеният от това вещо лице вариант на разпределение отчита както правата на страните в съсобствеността, така и изградените в имота от съсобствениците допълнителни постройки освен жилищната сграда /гараж и стопанска постройка/. По възражението на ответницата, че това заключение не съобразява засаждането от страна на ищцата на плодни дръвчета в съсобственото място и правото й само тя да ползва тези плодни дръвчета, въззивният съд е приел, че при разпределение на ползването не би следвало да се взема предвид това обстоятелство, тъй като то би довело до нецелесъобразни и самоцелни затруднения в ползването на частите от имота от отделните съсобственици /доколкото според вещото лице плодни дръвчета са засадени във всички части на дворното място/ и тъй като агротехническият срок за ползване на тези плодни дръвчета вече е изтекъл.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение поставеният от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос /дали е осъществима съдебна администрация при разпределение на ползването на общ поземлен имот, ако не е възможно обособяването на два равностойни дяла с оглед намиращите се в поземления имот приращения и подобрения, които дялове едновременно с това да съответстват на квотите на страните в съсобствеността/ е неотносим към настоящото дело, по което е безспорно доказано и прието от съда, че е възможно съсобственото между страните дворно място да се разпредели за ползване чрез обособяване на два равностойни дяла за ползване от всеки от двамата съсобственици.
Относимият към спора правен въпрос /дали ако един от съсобствениците на дворното място е засадил в него трайни насаждения, съдът следва да отхвърли предявения от другия съсобственик на мястото иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването му, като лиши този съсобственик от правото му на реално ползване на част от мястото, съответстваща на правата му в съсобствеността/ не може да бъде разгледан, тъй като не е поставен от касаторката, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС не може да бъде и служебно поставен от съда.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 700 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 11.10.2012 г. по гр.д.№ 296 от 2012 г. на Софийския окръжен съд, поправено за допусната в него очевидна техническа грешка с решение № 516 от 06.12.2012 г.
ОСЪЖДА Й. И. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Д. Х. Н.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 700 лв. /седемстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.