О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 100
гр. София, 25.02.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №840/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Г. Д. от [населено място] срещу решение №205/06.04.2012 г. на ОС-Русе по гр.д. №166/12, с което е потвърдено решението на РС-Русе по гр.д. № 2667/2011 за уважаване на иска на ЗК [фирма]-София с правно основание чл. 415 ГПК във връзка с чл. 213 ал.1 КЗ за установяване дължимостта на сумата 10 603,45 лева, ведно със законната лихва от 29.12.2010 г. и 95 лева лихва за забава за периода 19.11.2010 г. – 20.12.2010 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба се изпраща отговор на същата в насока липса на основания за допускане до касация. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, съгласно Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът ЗК „Л. И. АД-София се явява застраховател срещу риска „Разни финансови загуби” на [фирма] по договор от 28.03.2006 г.. В така покрития риск попада и установеното по делото неизпълнението от страна на ответника В. Д. на задължението му като лизингополучател по договор за лизинг на МПС сключен с Порше Л.”АД на лизинговите вноски в размер на 10 603,45 лева. В изпълнение на задълженията си като застраховател срещу риска „Разни финансови загуби” на [фирма] ищецът заплатил като застрахователно обезщетение горната сума на лизингодателя и се е суброгирал в правото на лизингодателя срещу ответника– лизингополучател до размера а платеното, съгласно разпоредбата на чл.213 КЗ. Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника за сключването на застрахователния договор , както и на самия договор на лизинг от лице без представителна власт от страна на [фирма], тъй като и по двата договора има изпълнение и следователно е налице потвърждение по смисъла на чл. 301 ТЗ, тъй като страните не са възразили за това веднага след узнаването.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси: за възможността лице извън представлявания без представителна власт да се позовава на подобен недостатък и за приложението на чл.301 ТЗ при недоказаност на узнаването на този факт от заинтересованата страна.
В случая формулираният първи правен въпрос не се явява обуславящ изхода на спора, тъй като съдът е основал извода си за липса на сключване и на двата договора от лице без представителна власт на приложението на чл.301 ТЗ и отговорът на този въпрос не би довел до различен изход на спора.
Вторият въпрос се отнася не до тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.301 ТЗ, а до конкретната фактическа обстановка на недоказаност на факта на узнаването по смисъла на съдържанието на тази разпоредба. В този смисъл това не е правен , а фактически въпрос, който касае евентуалната необоснованост изводите на съда и което не е предмет на проверката за допустимост на касационната жалба по дискреционните критерии в чл.280 ал.1 ГПК. Подобни оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
Следователно липсва основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №205/06.04.2012 г. на ОС-Русе по гр.д. №166/12
ОСЪЖДА В. Г. Д. да заплати на ЗК [фирма]-София сумата от 450 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.