3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 28.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1074/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№27406/24.10.2012 г., подадена от адв. С. Л. – процесуален представител на ищците Й. С. Д. и М. Д. З., и двете от [населено място], против въззивно определение №3003/11.10.2012 г. по ч.гр.д.№2681/2012 г. по описа Пловдивския окръжен съд, г.о., 5-ти граждански състав с което е потвърдено определение №8473/05.7.2012 г. по гр.д.№6908/2012 г. по описа на П. районен, г.о., ХVІ -ти граждански състав, с което е оставена без разглеждане молбата от Й. С. Д. и М. Д. З., за възстановяване на определения от съда срок за отстраняване на допуснати нередовности в подадената от тях исковата молба, изтичащ на 15.6.2012 г., поради настъпване на непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че установеният от закона срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба е бил продължаван два пъти с повече от две седмици, като до изтичане на крайната дата не са били отстранени всички нередовности и не е била подадена молба за ново продължаване на срока, което е наложило прекратяване на производството и връщане на исковата молба. Изложени са съображения, че тъй като искането се отнася до възстановяване на определен от съда срок, който може да бъде продължаван на основание чл.63, ал.1 ГПК, по аргумент от чл.64, ал.3 ГПК възстановяването е недопустимо. По – нататък в мотивите си въззивната инстанция е приела, че действително не се допуска възстановяване на срок, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че след като са предявени три иска и по отношение на някои от тях е налице изпълнение указанията на съда цялото производство не следва да се прекратява, поради което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на окръжния съд, което по естеството си представлява и отказ от правосъдие и е накърнено правото на защита.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. В. определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението не представлява дори опит за поставяне на въпроси по смисъла на ч.280, ал.1 ГПК, навеждане на касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №3003/11.10.2012 г. по ч.гр.д.№2681/2012 г. по описа Пловдивския окръжен съд, г.о., 5-ти граждански състав, с което е потвърдено определение №8473/05.7.2012 г. по гр.д.№6908/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти състав, г.о., ХVІ-ти граждански състав, по частна касационна жалба, вх.№27406/24.10.2012 г., подадена от адв. С. Л. – процесуален представител на ищците Й. С. Д. и М. Д. З., и двете от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: