О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 113
гр. София, 04.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закри то заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 906/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Т. Х. и П. Т. П. чрез пълномощника си адв. Кр.Б. са обжалвали решението на Окръжен съд Монтана от 28.06.2012г. по гр.д.№ 89/2012г.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Окръжният съд гр.Монтана е отменил решението на Районния съд гр. Монтана от 28.10.2011г., поправено с решение от 27.01.2012г. по гр.д.№ 201/2011г. и е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да премахне незаконно преминаващите през имотите на ищците телекомуникационни кабели и за заплащане на обезщетение за ползването на имотите.
Въззивният съд е приел, че процесните недвижими имоти са бивши земеделски земи, собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на праводателите на ищците. Имотите са били в строителните граници на [населено място] и през тях е прокарана подземна електронна съобщителна мрежа. Обсъждайки приетите по делото: констативен акт на комисия за предаване и приемане на завършен обект, протоколи на държавна приемателна комисия, разрешения за ползване, строителни разрешения,обяснителна записка за съгласуване на обект, скици, финансово-технически сметки и др. както и заключения на вещо лице, съдът е приел, че тези доказателствата са достатъчни, за да се приеме, че към момента на изграждането на кабелната мрежа е била налична съответната строителна документация за извършване на законно строителство. С оглед установения момент на изграждане на подземните комуникации , нормите на ЗУТ , който е в сила от 31.03.2001г. и на който се позовават ищците – касатори са неприложими. Приложими са били чл.24 ал.1 и чл.27 от Закона за съобщенията /отм/ по силата на които е възникнало сервитутно право , допустимо и при последващите закони – Закон за далекосъобщенията /отм./ и Закона за електронните съобщения от 2007г. Кабелите от телефонната мрежа са нанесени в кадастъра и отразени на скицата от 16.02.2002г. Според сега действащия Закон за електронните съобщения се запазват възникналите до влизане в сила на този закон сервитутни права. Въз основа на тези съждения съдът е заключил, че ответното дружество е носител на сервитутното право, с което ищците следва да се съобразяват и действията изразяващи се в държането и експлоатирането на кабелите на ответното дружество не са неоснователни и неправомерни.
При тези мотиви на въззивния съд не може да се приеме за обуславящ изхода на спора поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване въпрос може ли да се презумира съществуването на факти без да е установено изрично съществуването им. Решението не се основава на недоказани факти, а на съвкупна преценка на доказателствата. Съдът е обсъдил правното им значение, проследил е правната уредба на далекосъобщителните съоръжения в съответните нормативни актове, които са действали в отделните периоди като е съобразил и материалноправния характер на разпоредбите и действието им във времето. Отсъствие на част от строителните книжа при налична документация за приемане на обекта не може да се приравни на недоказаност на твърдението за законност на обекта, поради което липсва противоречие между обжалваното решение и цитираната от касаторите съдебна практика, според която не може да се презумира, че предаването на суми става на основание договор за заем / решение № 37 от 25.06.1969г. по гр.д.№ 32/69 ОСГК/, че признанието на ответника за дължимост на определена сума не представлява договор за кредит между страните /решение № 218 от 14.02.2003г. по гр.д.№ 2451/2002г./, както и че възможността на лицето, което дължи издръжката е винаги обективна и конкретна / ППВС № 5/1970г./ . Изводът на съда за законност на строителството не е предположение, а се основава на суверенна преценка на доказателствата. Следователно няма противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос в обжалваното решение и в цитираната от касаторите съдебна практика и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д ЕЛ И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 28.06.2012г. по гр.д.№ 89/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: