О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 04.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1138по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Б. Т. ВЕ С. И.” Т.А.С. срещу определение №11 от 07.01.2012 г. на САС по ч. гр. д № 4765/2012, с което е потвърдено определение от 17.12.2012 г. по т.д. № 5311/2012 г. на СГС за връщане на молбата на касатора вх. № 78030/19.07.2012 г. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]-в ликвидация и прекратяване и производството по нея.
Ответната страна не изпраща отговор .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че правилно призводството по молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]-в ликвидация е прекратено, доколкото видно от данните от търговския регистър ответното дружество е било заличено в ТР на 03.08.2012 г по искане на ликвидатора и в следствие на приключило производство по ликвидация. Следователно към датата на постановяване на определението на съда по несъстоятелността за прекратяване на производството по молбата по чл.625 ТЗ-17.12.2012 г. не е съществувал правосубектен ответник по нея, което прави самата молба недопустима. Съставът на въззивния съд в отговор на доводите на молителя-частен жалбоподател изрично е посочил липсата на хипотезата на чл.272а ТЗ, която предвижда спиране на производството по ликвидация с постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като в случая ответното дружество е заличено по искане на ликвидатора в ТР преди постановяването на такова решение в производството по несъстоятелност. Подаването на самата молба по чл.625 ТЗ преди заличаването в ТР на дружеството-ответник по нея не води до друг изход, доколкото в хода на производството по нея, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност ответното дружество е престанало да съществува като правен субект.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В изложението си по чл.284 ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи три правни въпроса , от които от значение за изхода на спора се явява само първият: за това следва ли съдът да прекрати производството по молба по чл.625 ТЗ, при положение, че дружеството длъжник е престанало да съществува като правен субект. Касаторът обаче не сочи изобщо и не обосновава по този въпрос наличие на някое от специалните основания за допускане до касация, съгласно уредбата в чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК. Отделен е въпросът, че разпоредбата на чл. 67 от ТЗ за материалноправната правосубектност на търговските дружества, към която препраща чл.27 ал.1 ГПК уреждайки процесуалната правосубектност на страните в гражданския процес е ясна и непротиворечива, а самата правосубектност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса и следва да е налице през цялото време на неговата висящност.
От своя страна въпросите за допустимостта на заличаването на дружеството по искане на ликвидатора в ТР и какъв бил разумният срок за спиране на производството по ликвидация при молба за несъстоятелност са несъотносими към настоящия спор по допустимостта на съдебно производството по несъстоятелност на заличено търговско дружество, доколкото се отнасят до други производства извън него.
С оглед всичко изложено не са налице предпоставки за допускане до касация на обжалваното определение на САС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №11 от 07.01.2012 г. на САС по ч. гр. д № 4765/2012, с което е потвърдено определение от 17.12.2012 г. по т.д. № 5311/2012 г. на СГС за връщане на молбата на касатора вх. № 78030/19.07.2012 г. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]-в ликвидация и прекратяване и производството по нея.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/