Определение №313 от 6.3.2013 по гр. дело №1425/1425 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 313

гр.София, 06.03.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1425/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Р. В. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 352 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 719/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 3912/ 2011 г. и по този начин е заместено съгласието на касатора по отношение на малолетното му дете Л. Р. П. да осъществява пътувания в държавите – членки на Европейския съюз, придружена от майка си В. И. Г. или от упълномощено от нея лице, до навършване на 14 годишна възраст на детето.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправен въпрос по допустимостта на обжалваното решение, като поддържа, че същото подлежи на обезсилване, тъй като между него и майката В. Г. не е имало спор за даване на съгласие за пътуване на детето. Освен това формулира материалноправните въпроси следва ли да се преценява като обстоятелство от значение в производството по чл.123 СК представляването на ответника от особен представител и следва ли да се даде заместващо съгласие по този ред, ако не е доказано по безспорен начин няколкократен отказ за даване на такова съгласие от родителя. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна В. И. Г. като поддържа, че няма основания за допускане на касационно обжалване, без да излага конкретни съображения.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението се явява неоснователно.
За да разреши пътуването на детето Л. в чужбина, без за това да се изисква съгласието на бащата, съдът е приел, че детето участва във фолклорен ансамбъл, дейността на който е свързана с пътуване зад граница. От свидетелски показания е приел за установено, че бащата не е дал съгласие за пътуване на детето с ансамбъла до Италия през април 2011 г. Изведено е, че отношенията между бащата и детето не са добри, налице е отчуждаване, което създава несигурност дали при евентуално бъдещо пътуване съгласието на бащата ще бъде дадено. Счетено е, че възможността да пътува е в интерес на детето, поради което съгласието на бащата следва да бъде заместено със съдебно решение.
При тези съображения на въззивния съд нито един от поставените въпроси не обуславя въззивното решение. Процесуалноправният въпрос би имал значение за крайния изход от спора, ако съдът е приел, че липсва спор между родителите относно пътуването на детето и въпреки това е разгледал молба по чл.127а СК. Случаят не е такъв, тъй като съдът е намерил за установено твърдението на молителката за наличие на разногласия между нея и бащата и от там е извел, че молбата е допустима. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, а при тези констатации спор относно допустимостта на производството не може да има.
По същите съображения не обуславя въззивното решение въпросът следва ли да се даде заместващо съгласие по чл.127а СК, ако не са доказани по безспорен начин откази на ответната по молбата страна да позволи пътуване на детето. Съдът е приел, че отказ от страна на бащата е налице, а при това положение за решението му няма значение дали евентуално при липса на отказ биха били налице предпоставките да се даде заместващо съгласие.
Що се касае до материалноправният въпрос следва ли да се преценява фактът на представляването на ответника от особен представител като обстоятелство от значение за производството по чл.127а СК, той не е бил поставен пред въззивния съд. Самият ответник (въззивник в производството пред окръжния съд) не е повдигал този въпрос, нито пък той е коментиран в мотивите към решението като релевантно за основателността на молбата обстоятелство.
След като нито един от поставените от касатора въпроси не обуславя въззивното решение, то не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 352 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 719/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top