Определение №322 от 7.3.2013 по гр. дело №1193/1193 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 322

София, 07. март 2013 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1193 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 14.05.2012 г. по гр.д. № 6187/2011, с което е обезсилено решението на Софийския районен съд от 23.12.2010 г. по гр.д. № 137/2009 по исковете за установяване на неистинността на нотариален акт и за недействителност на сключения с него договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане като сключен от лице, неспособно да разбира нито да ръководи действията си, като привиден и като акт на разпореждане със сънаследствен имот; и е потвърдено същото решение в частта, в която са отхвърлени исковете за недействителност на същия договор като противоречащ на закона и поради липса на изискваната от закона форма за валидност.
Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], С., представляван от адв. С. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди правно релевантните факти и доказателства по делото, да се произнесе по разгледаните от първоинстанционния съд искове, дори да не е постановен диспозитив в решението и по задължението на съда при изграждането на вътрешното си убеждение да съобразява научните, логическите или опитните правила, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Т. А. З., представлявана от адв. Б. Б. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като в касационната жалба не е посочено кои факти и кои доказателства не са обсъдени, за да се прецени дали те са релевантни (по задължението на съда да обсъди всички релевантни факти и доказателства съществува непротиворечива практика, която е съобразена от възизвния съд), непроизнасянето по предявен за съвместно разглеждане иск е основание за допълване на решението, а необосноваността не е основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният през 1975 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не е опорочен поради липсата на разрешение от ОбНС, тъй като такова не се изисква при прехвърлянето от баба на внучка нито породи опорочаване на нотариалната форма, тъй като нотариалният акт като удостоверяване не е нищожен. Той съдържа всички изискуеми от закона реквизити, в т.ч. местожителството на страните – това е градът, в който са издадени документите им за самоличност, явяването на страните е удостоверено от нотариуса, а съдържанието на всички съставени проекти е еднакво. По истинността на нотариалния акт като документ ще се произнесе съдът по предявения в отделно производство ревандикационен иск, в което той е представен и надлежно оспорен, а исковете за привидност на сделката са недопустими, тъй като ищецът няма правен интерес да ги предяви. Легитимирани да предявят иска за разкриване на относителна симулация са наследниците със запазена част, чиито интереси биха били накърнени, а дори да има относителна симулация, прехвърлителния ефект на сделката не се оспорва; искът по чл. 31 ЗЗД може да бъде предявен само от засегната от порока страна, а искът по чл. 76 ЗН – само от сънаследник.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава не е посочена и не съществува) нито се разрешават противоречиво от съдилищата (съдебна практика в различен смисъл не е представена). Те нямат също значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди правно релевантните факти и доказателства по делото (в касационната жалба не са посочени правно релевантни факти и доказателства, които не са обсъдени), както и по задължението да съобразява научните, логическите или опитните правила при изграждането на вътрешното убеждение (в касационната жалба не са посочени научните, логическите или опитните правила, които да не са съобразени). Не съществува отделен иск за прогласяване нищожността на нотариален акт, опорочаването на нотариалното удостоверяване се взема предвид доколкото има отношение към спазването на изискваната от закон форма за валидност.
Ответницата по жалбата Т. А. З. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 14.05.2012 г. по гр.д. № 6187/2011.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top