О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр.София, 11.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1493/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на К. В. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 08.11.2012 г. по гр.д.№ 4709/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 16283/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против П. П. М. и Р. П. А. искове за солидарно осъждане да заплатят сумата 7 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от подаване на жалба до орган на досъдебното производство.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.) за начина на доказване на причинната връзка между твърдяното противоправно поведение на ответниците по иск по чл.45 ЗЗД и настъпилият вредоносен резултат. Счита, че по този въпрос има противоречива съдебна практика и моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците П. П. М. и Р. П. А. оспорват жалбата като твърдят, че обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС и че няма основание да бъде допуснато до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че срещу ищеца е било повдигнато от прокуратурата обвинение за извършено престъпление от общ характер – измама по чл.209 ал.1 НК. Образувано е съдебно наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение. При тези факти съдът е посочил, че дори наказателното производство да е било образувано въз основа на сигнал на ответниците, то деянието им не е противоправно, тъй като подаването на жалби до държавните органи съставлява упражняване на законоустановени права. Възможно е подаването на жалба да ангажира отговорността на подателя за обезщетяване на вредите, причинени от действията на държавните органи, сезирани с жалбата, но само ако се установи, че той е действал недобросъвестно и е злоупотребил с право. В случая съдът е приел, че доказателства за недобросъвестност на ответниците не са ангажирани, поради което подаването на жалба не може да се счита за противоправно действие и на това основание е отхвърлил исковете срещу тях.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос не обуславя въззивното решение. Съдът е отхвърлил иска не защото е приел, че по делото липсват ангажирани доказателства за наличието на причинна връзка между подаването на жалбата и твърдяните от ищеца неимуществени вреди, а защото поведението на ответниците не е било противоправно. По това правно разрешение на въззивния съд касаторът не е формулирал въпрос, а повдигнатият без връзка с правните съображения за отхвърляне на иска въпрос не е основание за допускане на обжалването (съгласно цитираното ТР № 1/ 19.02.2010 г.).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 08.11.2012 г. по гр.д.№ 4709/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: