Определение №154 от 11.3.2013 по ч.пр. дело №54/54 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154
.
София 11.03.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №54/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. С., [населено място], като майка и законен представител на М. С. В., подадена от пълномощника и адвокат А. А., срещу определение №3588 от 21.12.2012 г. по ч. гр. дело №3489/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №11959 от 21.08.2012 г. по гр. дело №10455/2012 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовността на исковата молба.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали е приложима разпоредбата на чл.41, ал.2, пр.1 ГПК когато връчването на съобщението се извършва по реда на чл.51 ГПК на адвокат. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представено е определение на ВКС. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Посоченият по-горе въпрос е правноирелевантен, тъй като не е обусловил изхода на спора. Това е така, защото в случая съобщението за отстраняване нередовността на исковата молба е връчено редовно на самата ищца при условията на отказ. Независимо от посочването на съдебен адресат и пълномощник по делото личното връчване на страната винаги е допустимо. Само в случаите когато страната е посочила съдебен адресат или има пълномощник по делото, по отношение на нея не може да бъде приложена фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2 ГПК. Тогава връчването трябва да бъде извършено на съдебния адресат, а ако страната има пълномощник по делото и не може да бъде намерена на нейния адрес, връчването трябва да бъде извършено и на пълномощника. В разглеждания случай обаче съобщението за отстраняване нередовността на исковата молба е връчено лично на ищцата. Тя не е изпълнила дадените и указания, поради което правилно са приложени последиците на чл.129, ал.3 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3588 от 21.12.2012 г. по ч. гр. дело №3489/2012 г. на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top