4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 13.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1249/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№77408/18.7.2012 г., подадена от З. К. Г. от [населено място], против въззивно решение №4303/14.6.2012 г. по гр.д.№719/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-ви брачен въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІІ-81-224/18.10.2011 г. по гр.д.№8674/2011 г. по описа на Софийския районен съд,ІІІ г.о., 81 състав, с което е оставена без уважение молбата от З. К. Г. от [населено място] за допускане на промяна на собственото й име от “З.” на “З.”, и на бащиното й име от “К.” на “К.”.
Въззивната инстанция изцяло е споделила правните изводи на първоинстанционния съд досежно липсата на предпоставки по чл.19, ал.1 ЗГР за допускане на исканите промени в собственото и бащиното име на молителката и е препратила към тях на основание чл.272 ГПК. Не за зачетени наведените в жалбата оплаквания, тъй като само по себе си желанието на въззивницата да носи името З. не е достатъчно да обуслови извод за основателност на молбата. Отчетено е, че молителката не е известна с името З. в своя професионален и социален кръг, включително и като автор на книги, статии и лекции за доктрината дзен, в които среди била известна като З. Г. или Д. Д.. Прието е също така, че действително са налице данни поделото, касаещи употребата на собственото име на молителката като нарицателно име с негативен смисъл, както и че като такова същото е било употребявано и по отношение на лица, които носят различно от него собствено име. Съдът е стигнал до извод, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че носеното от молителката собствено име й е създавало каквито и да е затруднения или неудобства при участието й в гражданския оборот, включително и в международните й контакти. Напротив, според съда доказателствата по делото сочат, че независимо от носеното собствено име, дори след превръщането му в нарицателно име с негативен смисъл, тя не е имала каквито и да е проблеми еднозначно да се идентифицира, да постигне социална и трудова реализация, в това число професионални и лични успехи. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.19, ал.1 ЗГР, тъй като заявеното желание на молителката за допускане на исканата промяна не представлява важно обстоятелство по смисъла на визираната правна норма. Софийският градски съд е приел, че не е налице и фактическия състав на чл.19, ал.1 ЗГР относно исканата промяна в бащиното име на молителката – от “К.” на “К.”, тъй като нито в жалбата, нито в молбата се сочат обстоятелства, на които да се основава това искане.
В заключение въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение и поради недоказаност от страна на молителката – въззивничка, на твърденията й, изложени в молбата.
В изложението на касационната жалбоподателка по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, която е посочена в исковата молба. Сочат се две решения на ВКС и се навежда довод, че тези две решения/№161/27.3.2009 г. по гр.д.№1643/2008 г., ІІ г.о., и №1426/10.12.2008 г. по гр.д.№396/2008 г. V г.о./ дават принципно разбиране на ВКС относно съдебното съдействие при упражняване на субективното право на промяна на името, като е дадено принципно тълкуване на изразът “важни обстоятелства” по смисъла на ЗГР, и като такова би следвало да се приеме субективното желание на едно лице да се самоопредели с конкретно име. Излага се, че в България , като демократична държава следва да се зачита свободната воля на индивида, когато не вреди на никого. По-нататък в изложението се сочи, че много български фамилни имена не отговарят на изискванията на чл.13 и чл.14 ЗГР, но на хората, които ги притежават правилно е дадена възможност да се самоопределят с тях, тъй като това отговаря на принципа, залегнал в чл.6, ал.1 от Конституцията на Република България – законът да се прилага еднакво за всички.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба – [община] и контролиращата страна – П. на Р. Б., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва въпрос. Не е посочено по кой правен въпрос обжалваното решение противоречи на посочените в изложението две решения на ВКС. Бланкетното посочване за принципното разбиране на ВКС относно съдебното съдействие при упражняване на субективното право за промяна на името посредством принципното тълкуване на изразът “важни обстоятелства” по смисъла на ЗГР и желанието на едно лице за самоопределянето му с конкретно име не е достатъчно за да се приеме, че поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. лВърховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Освен това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради това, че крайният извод на Градския съд е за недоказаност на твърденията в молбата, по който извод касационната жалбоподателка не е поставила въпрос.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №4303/14.6.2012 г. по гр.д.№719/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-ви брачен въззивен състав,, по подадена от З. К. Г. от [населено място] касационна жалба, вх.№77408/18.7.2012 г.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: