4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 13.03.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1647 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Й. против решение № 619/01.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1004/2012 г. от състав на Окръжен съд – Русе, гражданска колегия.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище по същата.
От третото лице – помагач е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба по същество, както и относно наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.441 ГПК вр. с чл.74 ЗЧСИ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение. За да достигне до този извод, съдът е приел, че между страните не е съществувал спор за фактите по делото, а именно, че въз основа на издаден изпълнителен лист, по молба на взискателя [фирма] е образувано изпълнително дело, с длъжници [фирма], Д. Г. В. и С. В. В.. По изпълнителното дело е извършена публична продан на недвижими имоти, за които съдебния изпълнител е приел, че са собственост на длъжника С. В., въз основа на договор за наем, по който наемодател е В.. Не е съществувал спор по делото, че имотите не са изцяло собственост на това лице, а един от имотите е собственост на ищцата по делото, както и че съдебния изпълнител не е извършил следващата се справка относно собствеността на имотите.
Съдът е приел, че от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, от където произлиза и отговорността на частния съдебен изпълнител по чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ, деянието, противоправността и вината са установени, доколкото не е имало спор между страните по делото, но спора е относно това, налице ли е вреда за ищцата. Съдът е приел, че публичната продан, като способ за придобиване на право на собственост е деривативно основание за придобиването на това право, поради което продажбата на чужда вещ не прави купувача собственик и не лишава действителния собственик от правото на собственост. Съдът е приел, че въпреки липсата на възражения по изпълнителното дело от страна на собственика, същия разполага с правата да ревандикира вещта и че ищцата не е загубила правото си на собственост върху имотите, поради което за нея не е настъпила вредата, за чието обезщетяване тя е предявила настоящия иск. При тези изводи, въпреки наличието на останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът е направил правен извод, че липсата на вреда за ищцата води и до липса на основание да се ангажира отговорността на ответника, като е отхвърлил предявения иск.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Материалноправни въпроси, сочени от касатора са относно предпоставките за ангажиране на отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди при незаконосъобразно принудително изпълнение. Не се сочи в каква насока въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – р. 139/2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, р.№ 640/2010 г. по гр.д.№ 920/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и р.№184/2011 г. по гр.д.№ 1124 на ІІІ г.о. на ВКС. Съдът не е формирал правни изводи относно предпоставките за ангажиране на отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди при незаконосъобразно принудително изпълнение в противоречие с възприетото от ВКС с цитираната задължителна съдебна практика, каквото противоречие не се и сочи от касатора. От друга страна, самото наличие на задължителна съдебна практика относно поставения правен въпрос, изключва приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото не се твърди необходимост от промяна на тази съдебна практика, както и в каква насока следва да бъде променена тази постоянна и задължителна съдебна практика.
Поставен е правен въпрос относно възможността да се предяви иска по чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ, след като страната разполага с друго средство за защита. По този въпрос въззивният съд не е формирал правни изводи, а доколкото е приел, че ищцата не е лишена от правото си на собственост, то е в насока на изводите му за липса на вреда, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Предвид изложеното, така поставения правен въпрос не е относим към спора в производството по преценка допустимостта на касационното обжалване, тъй като съдът не е отрекъл процесуалната възможност на ищцата да предяви иска с правно основание по чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ, разглеждайки го по същество. В същата насока следва да се даде отговор и на поставения процесуалноправен въпрос относно наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.440 ГПК, ако е извършена публична продан на процесните имоти. Въпросът за правния интерес при установителния иск по чл.440 ГПК не е обсъждан от въззивният съд, не е обосновал решаващите изводи на съда относно неоснователността на предявения иск, поради което е неотносим към спора в производството по чл.288 от ГПК.
Поставя се правния въпрос относно задължението на съда да изложи конкретни мотиви относно наличието на всеки един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност. Съдът се е ограничил за изложи мотиви относно наличието на вредата, като един от елементите на този фактически състав, но този негов извод той е обосновал с възприетото от него, че по отношение на наличието на останалите елементи липсва спор между страните, като не е отрекъл задължението на съда, при иск с правно основание чл.45 от ЗЗД или иск, при който основанието произтича от непозволено увреждане, да изложи мотиви относно наличието на всички елементи на фактическия състав на деликтната отговорност. Липсата на произнасяне по този правен въпрос в противоречие с тезата на касатора, води до липса и на основание за допускане до касационно обжалване по така поставения правен въпрос, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 619/01.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1004/2012 г. от състав на Окръжен съд – Русе, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.