О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София 13.03.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 937/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. П.” А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. М., срещу решение №153 от 03.04.2012 г. по гр. дело №1434/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №105 от 12.10.2011 г. по гр. дело №286/2011 г. на Хасковския окръжен съд. С първоинстанционното решение е прогласен за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на [община] сключения между [фирма] и „А. П.” А. с нотариален акт №***, том **, нот. дело №****200* г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти – У. Х. – за К. в кв.26 по действащия план на С. с площ от 2 749 кв.м. заедно с построените в него едноетажна сграда – библиотека и едноетажна сграда – пералня. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът има вземане срещу продавача [фирма] на имотите по описания по-горе договор. С процесната продажба на имотите ищецът е увреден като кредитор, защото се затруднява или препятства възможността му да удовлетвори вземането си. Купувачът „А. П.” А. е знаел за вземането.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва жалбата.
Ответникът по касационната жалба [фирма], С., не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали има увреждане на кредитора при всяко възмездно разпореждане с недвижими имот независимо от това дали насрещните престации са еквивалентни; знанието за увреждане следва да се отнася само за наличие на задължение или трябва да обхваща знание и за цялостното имуществено състояние на длъжника преди и след извършване на сделката, която се атакува; длъжен ли е въззивният съд да осъди всички правнорелевантни факти по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба и трябва ли въззивният съд да се произнесе по възраженията за нищожност на клаузите от договора, на които ищецът основава вземането си. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №153 от 03.04.2012 год. по гр. дело №1434/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно задължителната съдебна практика /решение №552 от 15.07.2010 г. по гр. дело №171/2009 г. на ВКС, IV г.о./. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката /или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка /или друго действие/ е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество. Съобразно чл.135, ал.1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение. Знанието на третото лице за увреждане трябва да обхваща само наличие на конкретно задължение на длъжника. Не е необходимо да се установява знание и за цялостното имуществено състояние на длъжника преди и след извършване на сделката, защото това е правноирелевантно в производството по иска по чл.135 ЗЗД. Съдът е длъжен да обсъди всички факти, от които произтича спорното право и са въведени като предмет на делото пред въззивната инстанция. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Ако искът по чл.135 ЗЗД /Actio Pauliana/ е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по иска с правно основание чл.135 ЗЗД дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само иска по чл.135 ЗЗД, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба [община] трябва да се присъдят 2 000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №153 от 03.04.2012 г. по гр. дело №1434/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „А. П.” А., [населено място], да заплати на [община] 2 000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.