ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366
София, 18.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1041 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н. като процесуален представител на М. Б. М. от [населено място], област Р., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 05.VІІ.2012г. по в.гр.д. № 626/2012г.
Ответникът по касационната жалба И. Г. К. от [населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивните решения ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Р. е отменил решението на Русенския районен съд от 27.ІІ.2012г. по гр.д. № 10960/2011г. в уважителната му част за разликата над 3808лв. до 7458.73лв. и в частта за разноските за разликата над 158лв. до 798.35лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от М. Б.М. срещу И. Г.К. иск за присъждане на сума над 3808лв. до 7458.73лв., с която ответникът се обогатил неоснователно, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 3808лв., представляващи заплатени дължими суми по изп.д. № 51/2011г. на СИС при Р..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от получените от ищеца парични суми по три сключени между него и ДФ „З.” три договора за субсидиране изхранването на животни и птици той предоставил на ответника 3808лв.; договорите с фонда са сключени с ищеца, за да може ответникът да получава субсидиите, тъй като поради предходни задължения към фонда той не е имал право да сключва нови договори; поради некоректното отношение на ответника във връзка с продажба на животните, за които се получават субсидиите, въз основа на издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листа са образувани три изпълнителни дела срещу ищеца за връщане на сумите по договорите, вкл. главници, лихви и разноски по делата; при тези обстоятелства получените от ответника 3808лв. не му се следват и с тях той се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което дължи връщането им; заплатените от М. лихви и разноски по делата са пряка последица от неизпълнение на задълженията му по сключените с фонда договори и не представляват суми, с които ответникът се е обогатил за негова сметка, като е неоснователна тезата на ищеца, че тези суми са спестен разход на К.; по отношение на тези суми не може да се намери пряка връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
В изложението на М. Б.М. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „следва ли обогатилият се неоснователно /като получена облага и спестен разход да възстанови на обеднилия се всичко до размера на обедняването” в противоречие с т.5 от ППВС № 1/1979г. Релевирани са съображения, че тълкуването на закона в посоченото ППВС не е съобразено от въззивния съд, според който следва да се търси пряка връзка между обогатяването и обедняването; съдът не съобразил, че обедняването и обогатяването следва да произтичат от един факт или група факти; групата факти в случая била свързана с неправомерно получени от ответника пари, подлежащи на връщане, и когато това е осъществено от ищеца, той по силата на закона следва да получи всичко, с което се е обеднил, което представлява по-малката сума между обогатяването и обедняването; съдът не съобразил, че в случая заплащането на лихва и разноски от ищеца представлява спестяване на разход от ответника, което е форма на неоснователното му обогатяване.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставения от касатора в изложението му въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед решаващият извод на съда, че ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумите, заплатени от последния на ДФ „З” като лихви и разноски по образуваните граждански и изпълнителни дела, и че тези суми не са спестен разход от страна на К., а са пряка последица от неизпълнението на задължението на ищеца по договорите му с фонда. Въпрос по този извод касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, съдът не може да вземе предвид този въпрос служебно, като го извлече от изложението или от касационната жалба. При липса на основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 434 от 05.VІІ.2012г. по гр.д. № 626/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: