3
определение по гр.д.№ 1054 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
[населено място], 19. 03. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1054 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Т., Ц. К. В., К. Г. К., Г. И. В., С. В. К., В. Н. К., В. В. К., М. В. И., Ц. Н. Х., А. Е. К., Ц. С. Х., Ю. Р. Х., Т. И. П., Н. Р. К., И. Т. Г., Р. Р. В. и И. Р. В. срещу решение от 15.10.2012 г. по в.гр.д.№ 5495 от 2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 07.02.2011 г. по гр.д.№ 53501 от 2009 г. на Софийския районен съд, 39 състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху поземлен имот № 1100 от кв.11 по плана на [населено място], район „С.”, м.”Източна тангента” /СПЗ „С. юг”/ с площ от 385 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна съдебна практика /конкретно на т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси: 1. Как следва да се прилага чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ и 2. Налице ли е пречката за реституция на земеделска земя по чл.10б от ЗСПЗЗ, ако имотът е незастроен и не попада в сервитута, необходим за нормалното осъществяване на производствената дейност на предприятието. Освен това, според касаторите произнасянето на ВКС по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 29.01.2013 г. ответникът по жалбата [фирма] оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в самата касационна жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на конкретното дело. Такива са въпросите, които са включени в предмета на спора, свързани са с приложението на конкретна правна норма и са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Ако касаторът не стори това, само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
В настоящия случай нито един от двата посочени от касаторите правни въпроси не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, които биха могли да обусловят допускането на касационно обжалване. Първият посочен въпрос /как следва да се прилага чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ/ не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за собственост, предявен от лица, в чиято полза е било постановено решение за реституция на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, не поради това, че е била налице пречката за реституцията на бившата земеделска земя по чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, а на основание пар.6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./- тъй като имотът е бил включен в капитала на държавно предприятие, което впоследствие е било преобразувано и приватизирано. По същите съображения не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и вторият посочен от касаторите въпрос /налице ли е пречката за реституция на земеделска земя по чл.10б от ЗСПЗЗ, ако имотът е незастроен и не попада в сервитута, необходим за нормалното осъществяване на производствената дейност на предприятието/.
Тъй като не са посочени въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение ВКС няма право сам да поставя и разглежда други правни въпроси, извън посочените от касаторите, касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по приложението и тълкуването на нормите на чл.10, ал.13 и чл.10б от ЗСПЗЗ, чл.17а и пар.6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./ има задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази съдебна практика.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.10.2012 г. по в.гр.д.№ 5495 от 2011 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА М. П. Т., Ц. К. В., К. Г. К., Г. И. В., С. В. К., В. Н. К., В. В. К., М. В. И., Ц. Н. Х., А. Е. К., Ц. С. Х., Ю. Р. Х., Т. И. П., Н. Р. К., И. Т. Г., Р. Р. В. и И. Р. В. да заплатят на [фирма] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.