ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 371
София, 19.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1129 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на О. у. „И. С. Т.” [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд /Р./ от 11.VІ.2012г. по в.гр.д. № 145/2012г.
Ответницата по касационната жалба Т. К. Д. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на Разградския РС от 10.ІV.2012г. по гр.д. № 1916/2011г., с което са уважени предявените от Т. К.Д. срещу ОУ „И. С. Т.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „старши учител общообразователен предмет – история” за намалено работно време със заповед от 15.ІХ.2011г. на основание чл.325 т.9 КТ поради настъпила трайна неработоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК № 152/19.І.2011г., е незаконно. Налице е първата от трите предвидени в посочената разпоредба предпоставки при условията на кумулативност – наличие на заболявания на ищцата, довели до 91% трайна неработоспособност без чужда помощ. Не е налице обаче втората предпоставка – невъзможност поради заболяването работникът/служителят да изпълнява възложената му работа. В ЕР на ТЕЛК не е констатирана такава невъзможност съобразно разпоредбите на чл.78 ал.1 и ал.2 НМЕ, нито са дадени предписания за трудоустрояването на ищцата. Няма по делото и доказателства последната да не е изпълнявала трудовите си функции, нито това да е било невъзможно поради заболяванията й. Освен това не се установяват от длъжностната й характеристика изисквания за изпълнение на длъжността, противопоказни съобразно констатациите в ЕР на ТЕЛК. Напротив, според СМЕ /от специалист по трудова медицина/ ищцата е във възможност да изпълнява трудовите си функции при намалено работно време, за каквото страните са сключили допълнително споразумение от 03.ХІІ.2010г., с оглед по-благоприятният режим на труд и почивка на учителския труд, които се редуват, щадящо за физическото и психическо натоварване на преподавателите, предвид липсата на изисквания за изпълнение на длъжността в правостояща поза, за извършване на тежък физически труд, за такива, водещи до натоварване на долните крайници, и за работа при ниски температури. С оглед на тези съображения е прието, че не се налага изследването на въпроса дали при работодателя е съществувала друга подходяща за ищцата длъжност и дали тя й е била предложена като трета предпоставка за законност на уволнението на посоченото основание.
В изложението на ОУ [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. кога са налице основания за прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл.325 т.9 КТ /с оглед установената 91% трайно намалена неработоспособност, невъзможност на лицето да изпълнява възложената работа и че противопоказни условия на труд са натоварване на долните крайници и нервно-психическо пренапрежение/ – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК; 2. съставляват ли установените фактически при проверка на място рискове на работната среда противопоказани за работника/служителя, съобразно заключението на ТЕЛК или тези рискове трябва да следват задължително от разписаните длъжностни задължения в длъжностната характеристика /законодателят не бил предвидил в чл.325 т.9 КТ изискване за наличие в длъжностната характеристика на конкретно длъжностно задължение, за да се приеме наличие на риск за здравето на работника от конкретната работна среда; с оглед спецификата на учебния процес и разнородния състав на учениците и съществуващия проблем с тяхната социална адаптация, ищцата следвало да работи в изправена поза, при което бил налице риск за здравето й, като се натоварват долните й крайници/ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3. как се съотнасят разпоредбите на чл.78 ал.1 и ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, от една страна, и ал.4 на същия член от друга с оглед липсата в ЕР на ТЕЛК на записване, че лицето е в състояние да работи според квалификацията и възможностите си /налице било противоречие в цитираните нормативни разрешения на подзаконовия нормативен акт, тъй като от една страна ТЕЛК следвало да впише указания за трудоустрояване при определен процент ТНР, а от друга страна в случай, че не се очаква условията на труд да обусловят неблагоприятно развитие на болестта се записвало, че лицето е в състояние да работи според квалификацията и възможностите си/ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 4. следва ли съдът да обсъди всички доказателства при оценка на заключението на вещото лице /при наличието на заключение на вещото лице, че са налице два рискови фактора на работния процес – преобладаваща работна поза и нервно-психическо пренапрежение, описани в ЕР на ТЕЛК като противопоказни условия на труд/ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК; 5. следва ли работодателят да установи наличието на елементите и на двете хипотези, след като в уволнителната заповед е посочил като фактическо основание невъзможност за изпълнение на възложената работа поради настъпила трайна неработоспособност – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия въпрос така, както той е формулиран и обоснован, съдът не се е произнесъл с оглед решаващият му извод, че за ищцата не е било невъзможно изпълнението на трудовите й функции поради заболяванията й, въпреки че те са обусловили високият процент трайно намалена работоспособност. Няма произнасяне от въззивния съд и по втория и петия поставени от касатора правни въпроси. Същото се отнася и до третия въпрос, което е в съответствие с чл.269 ГПК, тъй като във връзка с него касаторът не е релевирал оплакване пред въззивния съд с въззивната си жалба. Четвъртият въпрос е бланкетен – не са конкретизирани доказателствата, които не са обсъдени и взети предвид от въззивния съд при преценка на заключението на специализираната медицинска експертиза. За пълнота в тази връзка следва да се посочи, че съдът е взел предвид при произнасянето си описаните в ЕР на ТЕЛК противопоказни за здравословното състояние на ищцата условия на труд и е обосновал извода си защо в случая конкретните условия на работната среда и характерът на трудовите функции на Д. не са създавали невъзможност за изпълнението им и риск за състоянието й.
По изложените съображения се налага извод, че не е налице в случая основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд № 73 от 11.VІ.2012г. по в.гр.д. № 145/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: