Определение №376 от 20.3.2013 по гр. дело №1017/1017 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 376
София 20.03.2013 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1017/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №21 от 02.02.2012 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 4/2012 г., с което е потвърдено решение №252 от 30.11.2011 г. на Девинския районен съд по гр.д. № 418/2011 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. З. З., [населено място], срещу „А. Б. Г. – к. Б.”, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 КТ като неоснователни. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни като погасени по давност.
Недоволен от решението е жалбоподателят А. З. З., [населено място], представляван от адвокат Ж. Ч., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали и трите иска по чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 КТ се погасяват по давност в двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ или само първият от тях, а останалите в тригодишния срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ. Счита, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представено е съдебно решение.
Ответникът по жалбата „А. Б. Г. – к. Б.”, [населено място], оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №21 от 02.02.2012 год. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 4/2012 г. Повдигнатите правни въпроси са правноирелевантни, защото не обуславят решението по делото. След като главният иск по чл.344, ал. 1, т.1 КТ е отхвърлен като погасен по давност, то останалите два акцесорни иска макар и да не са погасени по давност, също са неоснователни. Това е така, защото уважаването на главния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е предпоставка за основателност на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21 от 02.02.2012 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 4/2012 год.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top