О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 183
гр. София, 21.03.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №961/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №83 от 03.05.2012 г. по в.гр.д. №137/2012 на Варненския апелативен съд /ВАС/ , с което е потвърдено решение №296 от 15.12.2011 г. по гр.д. №361/11 на Шуменския окръжен съд, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] –гр. Шумен сумата от 23 077,05 лева –наемна цена за периода м.април 2009 г.-м.декември 2009 г. дължима по договор за наем сключен помежду им на 05.12.2008 г. , както и мораторна лихва в общ размер на 3 576,50 лева и е уважил иска по чл.135 ал.1 ЗЗД за признаване за относително недействителен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт №14, т.ІІ, рег. №1855 н.д. № 162/11 на нотариус А. А. с р-н на действие Ш., рег. №019 на НК, в частта , с която ответното дружество е продало на Д. С. С., С. Д. Д. и А. Х. Д. по ? ид. част от недвижимите имоти предмет на продажбата, както и м частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т. 1-3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че между страните по делото е действал договор за наем с предмет: спирален рентгенов томограф PQ 5000-PICKER, по силата на който ответникът се е задължил срещу ползването му да заплаща договорената наемна цена. Съдът не е възприел за основателно възражението на наемателя, че между страните е налице правоотношение по договор за покупко-продажба сключен на същата дата, според който същият спирален томограф се продава от ищеца на ответника като първият запазва собствеността до изплащане на цената от ответника на вноски идентични с уговорения наем, доколкото според счетоводните отразявания на съответните плащания от страна на ответника на ищеца направени след датата на сключване на втория договор същите са отразени от самия ответник като такива по договора за наем. Изложени са съображения, че с оглед това и доколкото липсва изрична и недвусмислена уговорка между страните за новиране на наемното правоотношение в такова по договор за продажба липсва основание да се приеме, че ответникът дължи процесната сума като наемна цена за процесния период. Ето защо съдът е счел иска за основателен съгласно разпоредбата на чл.232 ал.2 ЗЗД.
В същото съдебно решение е уважен и искът по чл.135 ал.1 ЗЗД за признаване за относително недействителен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт №14, т.ІІ, рег. №1855 н.д. № 162/11 на нотариус А. А. с р-н на действие Ш., рег. №019 на НК, в частта , с която ответното дружество е продало на Д. С. С., С. Д. Д. и А. Х. Д. по ? ид. част от недвижимите имоти предмет на продажбата, по съображения, че дружеството-наемател задължено по процесния договор към ищеца за съответните ликвидни и изискуеми вземания за наемната цена за процесния период се е разпоредило със своите права върху недвижимите имоти в полза на посочените физически лица , явяващи се в родствена връзка от типа на посочената в чл.135 ал.2 ЗЗД с лицата-съдружници в [фирма]- [населено място] и която обосновава презумпция за знание на последните за увреждането на кредитора-наемодател. Самото увреждане следва от факта, че дружеството-длъжник не разполага с друго налично имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредиторите.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора : за начина на формулиране на намерението за новиране на едно задължение, за приложението на чл.135 ал.2 ЗЗД относно презумпцията за знание на третите физически лица-придобили имущество от длъжника ООД , в случая, когото се касае за родствена връзка със съдружници в последното и за наличие на увреждане, когато самото отчуждаване на имуществото от страна на длъжника е с цел погасяване на задължения на последния към третите лица. Твърди се, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК-същите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая първите два въпроса се явяват обуславящи изхода по спора, но по тях е налице задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК/ Р №130/24.03.2009 по т.д. №650/2008 на ВКС, ІІ т.о. относно необходимостта от изричната и недвусмислена изява на воля за новация по чл.107 ЗЗД и Р № 163/27.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.- за приложението на чл.135 ал.2 ЗЗД относно презумпцията за знание на третите физически лица-придобили имущество от длъжника ООД , в случая, когото се касае за родствена връзка със съдружници в последното. Следователно е отпаднала необходимостта от тълкуване на съответните правни разпоредби, като основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК Постановеното въззивно решение, предмет на касационно обжалване е съобразено с цитираната задължителна практика .
Третият въпрос: за наличие на увреждане, когато самото отчуждаване на имуществото от страна на длъжника е с цел погасяване на задължения на последния към третите лица, то този въпрос не е обусловил изводите на съда по изхода на спора, тъй като не е бил предмет на разглеждане и произнасяне по него, а освен това фактическият състав правопораждащ правото на П. иск е ясно и недвусмислено уреден в правните разпоредби на чл.135 ЗЗД, поради което няма основание за тълкуване във връзка с обстоятелства, които са извън него.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане до касация, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №83 от 03.05.2012 г. по в.гр.д. №137/2012 на Варненския апелативен съд /ВАС/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.