ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 389
София, 21.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1083 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на С. К. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 1421.V.2012г. по в.гр.д. № 126/2012г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] Р. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ст.Ц. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски за изготвянето на отговора.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТАС е протвърдил решението на Русенския окръжен съд /Р./ от 18.І.2012г. по гр.д. № 744/2011г., с което е отхвърлен предявеният от С. К.К. срещу [фирма] иск за връщане на 87157.161 кг пшеница, засята от К. върху 509.691 дка, получена от ответника без правно основание.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че освен настоящото дело между страните е приключило с влязло в сила решение гр.д. № 100/2007г. по предявени искове със същия предмет – връщане на пшеница от 613.511 дка или заплащане на паричната й равностойност, като по посоченото дело искът е бил предявен по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, а по настоящото дело искът е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД; че по приключилото дело на К. са присъдени 9504лв., представляващи равностойност на реколтата от засятата върху негова и арендована от него земя с обща площ 103.8 дка /от претендираните 613.511 дка/, но ожъната от ответника и получена от него неправомерно; че събраните и по настоящото дело доказателства са в този смисъл, като за останалото претендирано по настоящото дело количество пшеница от останалите 509.691 дка земи ответникът не е извършил непозволено увреждане, следователно не е получил неправомерно добивът и не се е обогатил неоснователно с пшеницата, той не я е получил без основание, тъй като е имал договори за наем да ползва земите с обща площ над 103.82 дка до 613.511 дка; не са налице при това положение предвидените в чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД предпоставки за неоснователно обогатяване – ответникът да е получил пшеницата при начална липса на основание, ищецът да е обеднял със същата и да съществува причинна връзка между обогатяването и обедняването.
В изложението на С. К.К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса „представлява ли предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД наличието на неправомерно поведение от страна на ответника, попадащо в хипотезата на непозволеното увреждане; следва ли липсата на действия по непозволено увреждане да бъде приравнена на наличието на правно основание, изключващо наличието на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД” в противоречие с практиката на ВКС – т.1 от ППВС № 1/1979г. Освен това съдът не бил посочил кое е основанието ответникът да получи произведената от касатора пшеница, тъй като липсата на неправомерно поведение по смисъла на чл.45, чл.49 ЗЗД все още не означавало наличието на положителния факт – наличието на конкретно правно основание на лицето да получи чуждо имущество.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. Касационно обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Поставеният от касатора в изложението му въпрос е принципно съществен, но не е от значение за изхода на разглеждания спор. Това е така, тъй като решаващият извод на въззивния съд е, че не са налице предпоставките по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – обедняване на ищеца в причинна връзка с обогатяване на ответника, защото ответникът е получил претендираният по настоящото дело добив на пшеница от разликата над 103.82 дка до 613.511 дка площи земеделски земи на правно основание – договори за наем за ползване на тези площи, а не без правно основание. Произнасянето на съда по въпрос/въпроси, обусловили този извод, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, касационният съд не може да ги извлече и вземе предвид служебно. Ето защо не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за изготвянето на отговора му по чл.287 ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 135 от 21.V.2012г. по гр.д. № 126/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: