2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 21.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 755 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, териториална дирекция [населено място], чрез В. П. Н., против въззивното решение № 55 от 28 февруари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 409 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г., с което е обезсилено решение № 299 от 10 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 1014 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2009 г. в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на К. против [фирма] [населено място] за отнемане в полза на държавата като придобито от престъпна дейност на имущество с обща стойност 629430 лева като недопустимо и производството по делото е прекратено в тази част, а в останалата част е потвърдено решението на първата инстанция, с което е отхвърлено искането на К. против Г. Х. П. от [населено място] и А. Г. П., чрез законния му представител Р. Б. В. от [населено място], за отнемане в полза на държавата като придобито от престъпна дейност на имущество на обща стойност 629430 лева, представляващо ателие за творческа дейност, апартамент, таван, урегулиран поземлен имот, три леки автомобила, мотопед, пет суми от продажба на недвижим имот, четири суми от продажба на леки автомобили, наличностите по всички банкови сметки, сейфове, касети в лицензираните банки и техните клонове в страната с титуляри Г. и А. П., и комисията е осъдена да заплати разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като законът не изисква установяване на причинно-следствена връзка между конкретното престъпно деяние, за което е осъдено лицето, и придобиването на имущество на значителна стойност, тъй като предвидените в закона престъпления не винаги предполагат установена получена от лицето материална облага, предвидени са както довършени престъпления, така и престъпления във фазата на приготовлението, като престъпният състав на част от тези престъпления изобщо не включва и не предполага извличането на имуществена облага за дееца, която евентуално да му послужи за придобиване на имущество от престъпна дейност, но дори само започването на наказателно производството против проверяваното лице по някои от изброените в закона текстове е задължителна за комисията предпоставка за образуване на производство по закона; основателното предположение по чл. 3 законът извежда от липсата на данни за законни източници на доход, поради което дори имуществото да е придобито преди да е извършено престъплението, за което ответникът е осъден, същото подлежи на отнемане, ако не е доказано да е придобито със законни доходи на лицето; извършването на престъпна дейност е само предпоставка за допустимост на претенцията и служи като презумпция относно придобиването на имущество от лицето в резултат на престъпна дейност, доколкото не се установява законен източник; законът не изисква обосноваване на причинно-следствена връзка между извършената престъпна дейност и придобиването на имуществото, а е създал оборима законова презумпция; да се изисква придобитото имущество, предмет на отнемане, да е функция на конкретното престъпление, е равнозначно на придобиването на собственост, което е невъзможно чрез престъпление. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че основанието за допускане на касационно обжалване е обстоятелството, че въззивният съд е възприел позиция в противоречие с практиката на ВКС – решение № 671 по гр.д. № 875/2010 г., ІV г.о. и решение № 1 по гр.д. № 697/2010 г., ІV г.о.
Ответниците Г. Х. П. от [населено място] и А. Г. Х., чрез неговата майка и законен представител Р. Б. В. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Н. Б., в отговори на касационната жалба сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че искането на комисията е процесуално допустимо; за ответника Г. П. е одобрено споразумение, с което той е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК за точно определена дата, а други доказателства за осъществена престъпна дейност на ответника П. не се представят; общият размер на придобитите през целия проверяван период недвижими имоти и моторни превозни средства, преизчислен в минимални работни заплати, е 2306,44 заплати, поради което придобитото имущество е на значителна стойност; получените през периода законни доходи са в размер на 3353,90 минимални работни заплати, а е направил разходи в размер на 3348,14 заплати, поради което съдът приема, че е установен по делото законен източник на доходи за придобиване на имуществото, както и че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление; независимо от това въззивният съд приема, че не е налице основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност – не може да се направи извод, че в придобитото преди определената дата на престъпната дейност имущество, са вложени доходи, получени от нея, тъй като от престъплението не са генерирани доходи, които да послужат за придобиване на имущество; нито в мотивираното искане, нито в хода на процеса е посочено придобито от малолетния А. имущество и не са представени доказателства за наличие на предпоставките на чл. 5-8 от закона, обуславящи отнемане на имущество от него; първоинстанционното решение по отношение на едноличния търговец е недопустимо – той не е пререгистриран в съответния срок по Търговския закон, заличен е, не съществува като правен субект и не може да бъде страна в процеса.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът е пренебрегнал задължението си да постави правен проблем, съответен на дадено от въззивния съд разрешение.
В обжалваното решение съдът е възприел два извода, всеки от които води до крайния резултат. На първо място съдът е приел, че са установени законни източници на доходи за придобиване на процесното имущество и че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление за това, както и че не е налице основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност, тъй като от престъплението не са генерирани доходи. По нито един от тези изводи касаторът не е поставил правен въпрос съобразно задължителните критерии, посочени от ВКС в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Вместо това, пределно лаконично, касаторът се е задоволил да посочи, че въззивният съд е възприел позиция в противоречие с две решения на ВКС, постановени в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. Оставено е без каквото и да е изясняване по кой от изводите на въззивния съд се твърди подобно противоречие и съответно с кои от изводите в представените съдебни решения – в тълкувателната им част по отговор на поставен правен въпрос, или в частта им по съществото на спора. Предвид различните въпроси, третирани от ВКС в представената съдебна практика, за настоящия съдебен състав е невъзможно да прецени по кой проблем се иска произнасянето на съда. Неизпълнението на основното задължение на касатора да постави правен въпрос, разрешен от въззивния съд, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото, води до недопускане на касационното обжалване, независимо от значимостта на изложените от касатора основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поддържани в жалбата.
Ответниците са посочили в отговорите, че искат да им бъдат присъдени направените разноски в хода на делото. Компетентни да се произнесат по искането са съответните първоинстанционен и въззивен съд за сторени пред тях разноски, а доколкото за касационното производство не се представят доказателства за направени от ответниците такива, касационният съд не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 55 от 28 февруари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 409 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: