4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 22.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание осемнадесети март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 901 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. П. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Л., против въззивното решение № 79 от 15 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 118 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е отменено решение № 1138 от 16 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 1994 по описа на районния съд в гр. Велико Търново за 2011 г. в частта, с която е отхвърлен искът за изменение размера на издръжката от 200 до 335 лева и в частта за разноските, и вместо него размерът на издръжката, дължима от П. за детето му А., родена на 18 юни 2002 г., е определен на 335 лева месечно, считано от предявяването на иска, ведно със законна лихва, а останалата отхвърлителна част на решението е потвърдена, и касаторът е осъден за разноски и държавна такса.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, тъй като в исковата молба липсват твърдения за това къде работи майката на детето и какви са доходите й, къде учи детето и необходимостта от средства в тази връзка, здравословното състояние на детето налага ли определено лечение, за какъв срок, каква е стойността на лекарствата и какво заплаща майката като лекарства и изследвания, липсват и твърдения за размера на конкретни нужди, нито как е образувана претенцията от 300 лева, а липсата на твърдения в исковата молба води до неангажиране на доказателства за тези факти или до събиране на доказателства без твърдения за определени обстоятелства; няма доказателства къде работи майката и какви са доходите й, дали детето е записано в училище; по медицинската документация за заболяването на детето са необходими специални знания; липсват доказателства за стойността на лечението; закупувано е лекарство без изписана такава терапия; дадените в доклада указания не са изпълнени и не са събрани доказателства за доходите и имущественото състояние на касатора; в доклада съдът не е указал на ответника, че не сочи доказателства за определени факти, поради което той не е ангажирал такива в процеса; събраните свидетелски показания не са обективни или не са в резултат на преки наблюдения; твърденията в исковата молба за местоработата и доходите на ответника се опровергават от показанията на свидетеля П. и от твърденията на ищцата; ищцата сама е утежнила финансовото си положение, като е напуснала семейното жилище и се е преместила в друго населено място, а така е създала и пречки за осъществяване на определения със съдебно решение режим на лични отношения на детето с бащата; първоначалната издръжка е определена в достатъчно висок размер за възрастта на детето, а икономическите условия за изминалите три години не са се променили съществено. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: може ли съдът да приема за установени факти, за които няма събрани никакви доказателства, и да основава решението си на предположения; в нарушение на изискването на чл. 153 ГПК, че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, съдът приема за доказани обстоятелства за които няма никакви доказателства по делото; за доказателствената сила на гласните доказателства за установяване на факти, за които законът изисква да бъдат установени с писмени такива.
Ответницата Й. П. П. от [населено място], като майка и законен представител на детето А., родена на 18 юни 2002 г., чрез процесуалния й представител адв. А. Ч., в отговор на касационната жалба сочи доводи за недопустимост на касационното обжалване, липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, тъй като цената на предявения иск за изменение на присъдената издръжка от 200 на 500 лева според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК е в размер над прага за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че от определянето на издръжката през 2008 г. е изминал значителен период от време и обстоятелствата, имащи значение за определяне на размера й, са се изменили трайно, съществено и значително, нуждите на детето действително са нараснали с оглед на възрастта му, тръгването на училище и констатираното заболяване; неправилно районният съд е приел неоснователност на претенцията, предвид здравословното състояние и лечение на детето и липсата на доказателства за точните доходи на ответника; предвид нуждите си и обикновените условия за живот, както и поради заболяването, детето има нужда от издръжка в по-висок размер от 200 лева; по делото е безспорно установено, че и двамата родители работят и реализират доходи, а за ответника – с висок размер, при поети от майката грижи по отглеждането и възпитанието на детето, поради което издръжката следва да се увеличи на 335 лева с оглед нуждите на детето.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият процесуалноправен въпрос касаторът обвързва с твърдението, че не са събрани доказателства от ищцовата страна извън заболяването на детето, което не е спорно. Съдът обаче е посочил, че от свидетелските показания може да се извлече информация за доходите на страните и за техните финансови възможности. Ето защо в случая съдът не е възприел разрешение въз основа на предположения. Касаторът, с оглед конкретно възприетото от въззивния съд разрешение, е следвало да постави правен въпрос по тълкуването на съответните гласни доказателства, но такъв не е поставен, а касационният съд не е властен да допусне касационното обжалване по непосочен от касатора правен въпрос, както разпорежда т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Освен това следва да се отбележи, че с оглед защита интереса на детето, която е приоритетна в настоящия спор, върху касатора също е лежала тежестта да докаже трудовата си заетост и доходите, които реализира. А и това изрично му е указано в доклада на съда от 4 октомври 2011 г. – ответникът следва да докаже възраженията си, че претендираната издръжка надвишава възможностите му да я предоставя на ищеца, както и нуждите на последния от получаването й, но ответникът напълно е пренебрегнал това свое задължение.
Отговорът на втория поставен проблем (доколкото изобщо може да се прецени, че е поставен такъв – касаторът сочи, че в нарушение на изискването на чл. 153 ГПК, че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, съдът приема за доказани обстоятелства за които няма никакви доказателства по делото) съвпада с отговора на първия поставен въпрос. Отделно от това, в случая касаторът на практика изтъква основание за касационно обжалване по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, което би могло да се подложи на преценка от касационния съд едва след допускане на касационното обжалване.
Подобен е и изводът по третия правен въпрос за доказателствената сила на гласните доказателства за установяване на факти, за които законът изисква да бъдат установени с писмени такива. При липсата на каквото и да е съдействие от страна на бащата и неизпълнение на неговите доказателствени задачи в процеса, ищцата е ангажирала доказателства, които са били ценени от съда, а и за никое от посочените от касатора обстоятелства законът императивно не изисква установяването им само и единствено с писмени доказателства. Недопустимо е пълното бездействие на бащата при събирането на доказателства да бъде оправдавано с допуснати процесуални нарушения от страна на съда.
Ответницата претендира заплащане на разноски за касационното производство, които са в размер 200 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 79 от 15 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 118 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. , ет. , да заплати на Й. П. П. от [населено място], [улица], вх. , като майка и законен представител на А. К. П., родена на 18 юни 2002 г., сумата от 200,00 (двеста) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: