О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр.София, 25.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1780/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. В. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 492 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 456/ 2012 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Чепеларски районен съд по гр.д.№ 119/ 2012 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [община] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 112/ 13.07.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Младши експерт „Човешки ресурси” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 348,08 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката заявява, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси достатъчна ли е образователно – квалификационната степен „професионален бакалавър” за изпълнение на функциите на „Младши експерт „Човешки ресурси”; има ли злоупотреба с право от страна на работодателя, когато длъжностната характеристика с нови образователни изисквания за длъжността е връчена на работника не на датата на утвърждаването й, а с уволнителната заповед; и опорочава ли уволнителното волеизявление обстоятелството, че не е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ако работникът е материално-отговорно лице. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна – [община] – оспорва жалбата като поддържа, че жалбоподателката е формулирала в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК общи оплаквания срещу правилността на решението, а не правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателката е изложила правни въпроси, които счита, че въззивният съд е разрешил неправилно, а доколкото те не са достатъчно прецизно формулирани, няма пречка доуточняването им да бъде извършено от Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Разгледано по същество, искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответната община, заемала е длъжността „младши експерт „Човешки ресурси”. От 01.02.2012 г. за структурата на общината е утвърдено ново щатно разписание и с него е въведено образователно изискване за заемане на тази длъжност – висше образование, образователна степен „бакалавър”. Ищцата има полувисше образование, което и дава степен „специалист по…” (или „професионален бакалавър” по смисъла на ЗВО), но не и висше образование със степен „бакалавър”, поради което работодателят е издал заповед за уволнението й. Тази заповед е счетена за законосъобразна, тъй като в исковата молба не са наведени доводи за злоупотреба от страна на работодателя. При липса на твърдения за негова недобросъвестност, въвеждането на нови образователно-квалификационни изисквания за заемане на конкретната длъжност, е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
При тези съображения на въззивния съд не обуславя въззивното решение поставеният от жалбоподателката въпрос „Има ли злоупотреба с право от страна на работодателя, когато длъжностната характеристика с нови образователни изисквания за длъжността е връчена на работника едва с уволнителната заповед”. Съдът изрично е посочил, че отказва да обсъжда добросъвестността на работодателя, защото такива доводи не са изложени в исковата молба. Изводът, че непредявените с исковата молба основания за незаконност на уволнителното изявление, се преклудират, е в съответствие с установената от ВКС практика. При липса на твърдения в исковата молба, че работодателят е злоупотребил с правата си, въвеждайки нови образователни изисквания за заемане на длъжността, въпрос за наличие на такова не може да бъде обсъждан. Съответно без значение за крайния резултат от спора е дали късното връчване на длъжностна характеристика съставлява злоупотреба с право.
Останалите два въпроса обуславят решението, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По въпроса дали е достатъчна образователно квалификационната степен „професионален бакалавър” за изпълнение на функциите на „Младши експерт „Човешки ресурси” и различава ли се тази степен от „бакалавър”, практика не е посочена и представена. Въпросът не е от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като има ясна и пълна законодателна уредба в чл.42 ал.1 ЗВО. Степените „бакалавър” и „професионален бакалавър” са различни, като „бакалавър” е по-високата образователно-квалификационна степен. Притежаването на такава удовлетворява изискването за заемането на длъжности, за които се изисква „професионален бакалавър”, но не и обратното. Що се касае до това, дали за конкретната длъжност е достатъчно притежаването на степента „професионален бакалавър”, то съдът вече посочи, че въпросът е в дискрецията на работодателя и не може да бъде предмет на съдебен контрол, освен при негова недобросъвестност (каквато по делото не се твърди).
Въпросът опорочава ли уволнителното волеизявление обстоятелството, че на работника не е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, също няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно установената практика, страната, която дължи предизвестие, може всякога да заплати обезщетение за неспазването му, без това да се отразява на законността на уволнителното изявление. Няма значение дали работникът е материално-отговорно лице.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 492 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 456/ 2012 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: