2
определение по гр.д.№ 1558 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
[населено място], 27. 03. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1558 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 5075 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 6352 от 2011 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, с което е оставено в сила решение № I-043-216 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 12707 от 2005 г. на Софийския районен съд, 43 състав за отхвърляне на предявения от дружеството срещу Д. С. С. и И. Т. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост на [фирма] и осъждане на ответниците да му предадат апартамент, находящ се в [населено място], ул.”6-ти септември” № 3, на трети жилищен етаж, първа стълба с площ от 124 кв.м., заедно с принадлежащите му зимнично помещение с площ от 4, 40 кв.м., таванско помещение с площ от 6,50 кв.м. и 52/1299 ид.ч. от общите части на сградата и мястото с площ от 629,96 кв.м., представляващо УПИ… в кв…. по плана на [населено място], м.”Центъра”.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между приетото в решението на първоинстанционния съд и приетото в решението на въззивния съд по въпроса взето ли е било решение на общото събрание на О. за продажбата на процесния апартамент с нотариален акт № 54 от 26.03.2003 г. от касатора на праводателите на ответниците. Освен това, пълномощникът на касатора счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: дали нищожността на една покупко-продажба води до нищожност на последващите продажби на имота.
В писмени отговори от 15.02.2013 г. и от 12.11.2012 г. ответниците Д. С. С. и И. Т. Б. оспорват касационната жалба като недопустима.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че липсата на решение по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ на общото събрание на [фирма] да продажбата на процесния апартамент на праводателите на ответниците К. Л. Т. и В. Д. В. не се отразява на действителността на този договор за продажба, отразен в нотариален акт № 54 от 26.03.2003 г. За разлика от него, първоинстанционния съд е приел, че е налице решение на ОС на О. за продажбата на имота.
Липсва основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като касаторът не е посочил и не е представил задължителна практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Действително, първоинстанционният съд е приел, че преди продажбата на процесния апартамент общото събрание на [фирма] е взело решение за тази продажба по реда на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ, а въззивният съд е приел друга фактическа обстановка- че такова решение на общото събрание не е било вземано. Съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, обаче различните фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния и на въззивния съд в решенията им в рамките на едно исково производство не са основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Това е така, тъй като основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК изисква противоречиво разрешаване на правен въпрос в практиката на съдилищата, а практика на съдилищата са само влезлите в сила решения на първоинстанционните, въззивните и касационния съдилища, но не и все още невлезлите в сила такива решения.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато приложимата към конкретния правен спор законова норма е непълна, неясна или противоречива, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на тази норма, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде коригирано вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма. В настоящия случай по посочения от касатора правен въпрос /дали нищожността на една покупко-продажба води до нищожност на последващите продажби на имота, който по същество се свежда до това дали продажбата на чужда вещ е нищожна/ има последователна и задължителна съдебна практика /например решение № 436 от 06.03.2012 г. по гр.д.№ 1315 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, която не се нуждае от коригиране. Независимо от горното, касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска и тъй като въпросът не е обуславящ за изхода на делото- въззивният съд е отхвърлил предявеният от [фирма] иска за собственост, не защото е приел, че последващите нищожния договор от 26.03.2003 г. покупко-продажби на апартамента са действителни и имат вещнопрехвърлителен ефект, а защото първият договор за покупко-продажба от 26.03.2003 г. е действителен.
С оглед на всичко гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5075 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 6352 от 2011 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.