3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 206
София, 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 223/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. С., [населено място] срещу въззивно решение № 1545 от 13.10.2011 г. по гр.д.№ 1580/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І-4 състав, постановено на 01.12.2010 г. по гр.д.№ 8992/2009 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 30 000 лв. до пълния му размер от 70 000 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за овъзмездяване на всички неимуществени вреди е в противоречие със задължителните указания, дадени в т.2 и т.10 от ППВС № 4/68 г. на ВС на РБ, според които причинените морални страдания е обективно съществуващо обстоятелство, което трябва да се има предвид при определяне размера на обезщетението.
Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва наличието на предпоставките за касационно обжалване по съображения, подробно изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, във връзка с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. – т.2 и т.10. Съгласно дадените разяснения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като въззивният съд в случая се е съобразил със задължителните му указания, преценявайки вида, характера и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания и свързаните с тях преживени болки и страдания по време на проведените му три операции и продължилия 8 месеца възстановителен период. Обстоятелството, че съдът е разграничил от тях моралните страдания не води до извод за противоречиво разрешаване на въпроса за обхвата на неимуществените вреди по смисъла на т.10 ППВС № 4/75 г., доколкото те обхващат както физическите болки и страдания, претърпени в резултат на нараняването, така и моралните страдания – страдания на психиката, душевни и нравствени страдания, страдания, свързани с емоционалния живот на пострадалия, като следва да се изтъкне, че отричането им в случая от въззивния съд не се е отразило на крайния резултат по делото. Както вече бе посочено, потвърденият от него размер на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение е съобразен именно с посочените от касатора страдания, съобразен и със степента на съпричиняване на вредоносния резултат, което дава основание да се приеме, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1545 от 13.10.2011 г. по гр.д.№ 1580/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: