3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София, 01.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1786 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. против решение № 234/02.11.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 338/2012 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационните основания, сочени от касатора, относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.232 вр. чл.228 ЗЗД. Съдът е приел, че предявеният иск е основателен и е уважил същия, като е приел по отношение на ответника Г. С. Г., че същия дължи на Х. П., гражданин на Р. И., сумата 7 334,36 лева, представляваща неплатена наемна цена за м. юни, юли, август, септември и откомври 2008 г., както и сумата 2064,94 лева, представляваща изравнителна сметка за електрическа енергия за периода 22.03.2008 г. до 21.04.2008 г. по договор за наем между страните от 15.06.2007 г. на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.05.2009 г. до изплащането им, във връзка с издадена заповед за изпълнение от 10.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 27290/2009 г. по описа на Районен съд – София.
За да достигне до този извод, съдът е приел, че за процесния период страните са били обвързани валидно от облигационни отношения по сключения между тях договор за наем, същия не е бил прекратен и задължение на наемателя – ответник в процеса е да заплаща както наемната цена на недвижимия имот, предмет на договора, както и разноските, свързани с неговото ползуване, изразяващи се в консумираната електрическа енергия за периода на действие на наемния договор. Спорен по делото е бил въпроса, повдигнат от ответника с отговора на исковата молба, прекратен ли е договора за наем, предвид изпратеното предизвестие от страна на наемателя и разменената между него и пълномощника на ищеца по делото кореспонденция по електронна поща. Съдът е приел, че договорът за наем не е прекратен, тъй като изразеното от пълномощника на наемодателя по договора не е заявил категорично съгласие с изразената воля на наемателя за прекратяване на договора по взаимно съгласие, а е заявил, че не възразява, но следва да се посъветва със собственика на имота, наемодател по договора. Въз основа на това тълкуване на волята на страните по договора във връзка със заявеното изявление на наемателя за прекратяване по взаимно съгласие, съдът е приел, че липсва насрещното волеизявление, приемащо предложението за прекратяване по взаимно съгласие. Липсата на насрещни съвпадащи волеизявления, насочени към прекратяването по взаимно съгласие на договора за наем е довел съда до извод, че за процесния период наемния договор е действувал, ведно със съответните права и задължения на страните по него.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочените въпроси са, когато едно правоотношение е възникнало вследствие действия на пълномощник и цялата комуникация се движи от този пълномощник и когато има изразена воля от същия този пълномощник за приемане на предложението за частично прекратяване на правоотношението, следва ли да се държи сметка за други фактори, освен за изразената от пълномощника воля, както и когато има изразена воля за приемане на отправено предложение за прекратяване на действието на договора, дали следва да се тълкува само изразената воля за приемането на предложението или следва да се има предвид и какво е възприела страната, която е отправила предложението. Тези въпроси се поставят от касатора дотолкова, доколкото неговите фактически твърдения по делото са, че предложението за прекратяване на договора е прието от страна на пълномощника на наемодателя по договора. С обжалваното решение, въззивният съд не е приел противното на така поставения правен въпрос. Съдът не е направил правен извод във връзка, че при наличието на пълномощник при създаването и прекратяването на облигационно правоотношение и изразена воля за прекратяването на договорните правоотношения между страните от същия пълномощник, облигационните правоотношения не следва да се считат прекратени. По този правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, като съображенията му за основателността на предявения иск са различни. Липсата на произнасяне от страна на съда с обжалваното решение, по посочения от касатора правен въпрос, води и до неотносимост на същия към правния спор в производството по чл.288 от ГПК. Относимостта на правния въпрос предполага формиране на правна воля от съда с обжалвания съдебен акт, като тази воля следва да е обосновала и крайните изводи на съда относно основателността на предявения иск. Липсата на относим правен въпрос е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице сочените в изложението към касационната жалба основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234/02.11.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 338/2012 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.