О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.225
гр. София, 03.04.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22 март , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №995/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Дф”Земеделие”-София срещу решение от 06.06.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. №2174/2010 г., с което е отменено първоинстанционното решение на СРС, 46 състав от 26.09.2009 г. по гр.д. № 2385/08 и вместо него въззивният съд е постановил друго, с което е признал за установено по иска на [фирма]-С. срещу касатора, че първият не дължи на ДФ”Земеделие” сумата от 158 486,31 лева като сума подлежаща на връщане, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му като ползувател по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. от 20.05.2004 г. да не променя предназначението на придобитите в следствие на инвестицията с финансовата помощ активи. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с казуална практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-С. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.Претендира присъждане на разноските в касационната инстанция в размер на 4 332 лева-възнаграждение за адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че с оглед спецификите при разпределението на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск в тежест на ответника ДФ”Земеделие” е да докаже наличието на неизпълнение от страна на ищеца на задължението му като ползувател по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. от 20.05.2004 г. да не променя предназначението на придобитите в следствие на инвестицията с финансовата помощ активи, което е констатирано в експертен доклад за нередности №56 от 01.08.2007 г.и два контролни листа , състоящо се в промяна на предназначението на втори етаж и дегустационна зала във винарна „Ш. ветровитите хълмове” – предмет на инвестираната помощ по програма С., като основание, съгласно т.8.1 от договора за връщане на същата. От констатациите в приетото заключение на съдебно-техническата експертиза и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че без да са изменени конструктивно тези помещения, броят на съществуващите по проект битови стаи на втория етаж е увеличен от две на десет със самостоятелен възел . Установено е, че тези помещения се ползват за собствени на ищеца нужди-настаняване на сезонни работници при провеждане на съответните производствени кампании. С оглед установяване на тези факти е възприето, че не е налице осъществяване на отречената в самия договор между страните възможност за промяна на предназначението на част от винарната и ползването й като хотел.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за допустимостта със свидетелски показания да се оспорва съдържанието на официален свидетелстващ документ, съгласно забраната в чл.133 от ГПК/отм./. Сочи противоречие в отговора на въпроса с казуалната практика на ВКС: Р №532/24.06.2009 г. по гр.д. № 1812/2008 г. на ВКС, Р № 1269/12.11.2008 г. по гр.д. №5403/2007 на ВКС, Р №27/10.03.2005 г. по гр.д. № 1147/2003 г. на ВКС и други.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда , обаче не е налице констатирано противоречие с посочената незадължителната практика на ВКС,формирана по ГПК от 1952 г./отм./, доколкото същата се отнася до забраната със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на частни документи, като се има в предвид правни волеизявления/сделки/, в които страната е участник или такива материализирани в официални документи, а не верността съдържанието на удостоверителен документ, какъвто се явява констативният доклад за нарушение, за които подобно ограничение не е налице, нито в отменения, нито в сегадействащия процесуален закон. Налице е константна практика на ВКС в подкрепа на това: например Р 0680/11.01.2011 г. по гр.д. 1164/2009 на ІV г.о. по реда на чл.290 ГПК1(, Р №844/11.05.2004 г. по гр.д. №455/2003 г. на ІV г.о. ,приложени към отговора на касационната жалба и много други.
От изложеното следва, че не е налице, като основание по чл.280 ал.1, т.2 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, противоречие в обжалваното решение с посочената казуална практика на ВКС по обуславящия правен въпрос и такава не следва да се допуска.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските в касационната инстанция в размер на 4 332 лева-възнаграждение за адвокат, доколкото плащането на последното се доказва от приложения към отговора на жалбата вносен документ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.06.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. №2174/2010 г..
ОСЪЖДА Дф”Земеделие”-София да заплати на [фирма]-С. разноските в касационната инстанция в размер на 4 332 лева-възнаграждение за адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.