О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 226
гр. София, 03.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22 март , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №990/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Р. П. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение №139/18.05.2012 г. по в.т.д. №149/2012 на Варненския апелативен съд , с което е потвърдено решение №1608/28.12.2011 по т.д. 2237/2011 г. на ОС-Варна, с което касаторът е осъден да заплати на „П. популярна бизнес-кооперативна организация”-гр. В. сумите от 77 484,16 лева-непогасена част от главница по договор за заем №606/23.04.2009 г., ведно със законната лихва от 17.08.2011 г. до окончателното плащане и сумата от 9 877 лева-договорна лихва за периода 23.12.2009 г. -17.08.2011 г. и 3 794,63 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че по силата на договор за заем №606/23.04.2009 г. анекс от 23.04.2009 г. и споразумение от 28.04.2009 г. от ответника на ищцата е отпуснат заем в размер на 39 625 евро за срок от 360 месеца, които е следвало да бъдат заплатени от страна на ответника по погасителен план. Въз основа на приетото заключение на ССЕ изготвено на базата на отразяването на кредита в редовно воденото счетоводство на ответника и представените и приети по делото разходни касови ордери , преводно нареждане от 24.04.2009 г. съдът е приел, че отпусната в заем сума е платена реално на заемополучателя, съобразно с договорените в договора, анекса и споразумението условия. Заемът е погасен частично като заемополучателят е останал задължен за остатъка от главницата, предмет на исковата претенция, която става предсрочно изискуема изцяло / т.6.2 от договора/. Върху просрочената част се дължи и наказателна лихва, съгласно уговорката в т.6.3 от договора.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за доказателствената сила на платежното нареждане и удостоверява ли то факта , че сумата по него е постъпила по сметка на бенефициента.
Сочи противоречие в отговора на въпроса с практика на ВКС: Р №1202/15.10.2007 г. по гр.д. № 5017/ 2007 на V г.о. и Р №390/20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ІV г.о. .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос: за доказателствената сила на платежното нареждане и удостоверява ли то факта, че сумата по него е постъпила по сметка на бенефициента не се явява обуславящ изхода на спора по две съображения: Същият изобщо не е повдиган от страна на ответника в отговора на исковата молба и не е обосновал самото произнасяне на съда по спора и на второ място фактическите изводи на съда за наличие на плащане не се основават единствено на платежното нареждане, а са резултат от съвкупната преценка на всички доказателства по спора, включително на данните от заключението на счетоводната експертиза. В ТР № 1 /19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС приема, че липсата на формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е пречка за допускане до касация. Освен, че липсва формулиран от страната правен въпрос, който да е обусловил произнасянето на съда по конкретния правен спор, посочените от касатора две решения на ВКС като противоречаща на обжалваното решение съдебна практика са напълно несъотносими към него, тъй като се отнасят до различна фактическа обстановка.
От изложеното следва, че не е налице, като основание по чл.280 ал.1, т.2 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение №139/18.05.2012 г. по в.т.д. №149/2012 на Варненския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
О