5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 05.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1084 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. К. в качеството му на кмет на [община], приподписана от главен юрисконсулт В. С., против въззивното решение № 250 от 21 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 369 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2012 г., с което е потвърдено решение № 2519 от 26 март 2012 г., постановено по гр.д. № 38 по описа на районния съд в гр. Благоевград за 2012 г. за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение с Т. Т. З. от [населено място], за възстановяването на З. на заеманата преди уволнението длъжност, и за осъждането на касатора да заплати на З. сумата от 3600 лева обезщетение за оставането на З. без работа поради незаконното уволнение.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост; решението е противоречиво и без да се обсъдят всички доказателства, тъй като съдът е приел, че работодателят има право да променя щатното разписание и с длъжностната характеристика изискването за образование за определена длъжност, когато същото не е определено с нормативен акт, както и че преценката какви изисквания да бъдат въведени за изпълнение на дадена работа е в дискреционната власт на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол, но само при условие, че преценката на работодателя не нарушава императивни правни норми, каквато е забраната за злоупотреба с права по чл. 8, ал. 1 КТ; след като работодателят има тези права, те могат да бъдат упражнени по всяко време, тъй като няма ограничения за това в нормативен акт; неправилно съдът се е позовал на изискването, заложено в длъжностното разписание за заемане на останалите длъжности в общината, тъй като за тях, включително за директор на дирекция и начални-отдел „Архитектура и проектиране”, които към момента на одобряване на длъжностното разписание са свободни, в щатното разписание е посочена минимално необходимата образователна степен, предвидена съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията – бакалавър; за длъжността на ищцата е предвидено изискване за висше образование магистър, тъй като е предвидена професионална квалификация „архитектура”, за която образователната степен по закон е магистър; от заложените функции и задължения е видно, че могат да се изпълняват и от по-високо квалифицирани служители, включително и от архитект; измененията на изискванията за образование не следва да бъдат обосновавани от работодателя; работодателят може да предвиди по-висока степен на образование предвид нуждата от по-добра и ефективна работа, когато същата не е предвидена в нормативен акт. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: съдът е приел, че в процесния случай има злоупотреба с право в противоречие с практиката на ВКС, според която работодателят има право с длъжностната характеристика да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато те не са определени с нормативен акт (сочат се три решения на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК и две решения по отменения ГПК); въпросът за правото на работодателя да завишава изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност и за наличие на злоупотреба с права при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се решава противоречиво от съдилищата (сочат се същите решения както по първия въпрос и още едно решение на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК и четири по отменения ГПК); от значение за развитието на правото са въпросите: налице ли е злоупотреба с право при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работодателят е завишил минималните изисквания за заемане на длъжността, предвидени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията и наредбата за неговото прилагане по отношение степен на образование – бакалавър в магистър, когато няма ограничение в нормативен акт; налице ли е злоупотреба с право, когато работодателят е завишил изискванията за заемане на длъжността, но се е съобразил с функциите и задачите на същата, доколко е ограничено субективното му право да поставя нови по-високи изисквания над минимално установените в нормативен акт; кога конкретно е налице злоупотреба с право на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ при уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Ответницата Т. Т. З. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че действително служителката не отговаря на изискването за притежаване на висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър” за заемане на длъжността „Главен специалист ПУП/КЗСП и технически секретар на ОЕС при УТ”, което изискване е било въведено от работодателя след постъпването й на работа; принципно работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностната характеристика изискването за образование за определена длъжност, когато същото не е определено в нормативен акт, и така е сторено в процесния случай с нововъведено изискване за заемане на длъжността – висше образование „магистър”; съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага естеството на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна; последното важи при едно условие – стига с тази преценка работодателят да не нарушава императивните правни норми, каквато е забраната за злоупотреба с права по чл. 8, ал. 1 КТ, а съблюдаването на изискването за добросъвестност и недопускането на злоупотреба с права са в предмета на съдебната проверка и тяхното нарушаване води до незаконосъобразност на уволнението; работодателят е предприел изменението в длъжностното разписание и длъжностната характеристика за длъжността единствено с цел уволнението на ищцата; процесното длъжностно разписание е одобрено само три седмици след предходното и единствената разлика между тях е в нововъведеното изискване за длъжността на ищцата, при предходно такова за минимално образование – средно; изискването за средно образование е било въведено още с длъжностното разписание от 3 юни 2008 г. и потвърдено с това от 11 ноември 2011 г.; промяната се изразила в поставянето на твърде завишено изискване за образование – от средно във висше, степен „магистър”; с изключение на длъжностите главен и старши юрисконсулт, за които по закон се изисква магистърска степен, за всички останали длъжности при работодателя най-високата минимално необходима образователна степен е „бакалавър”, каквото е изискването и за директора на дирекция и за началника на отдел „Архитектура и проектиране”, на който е била подчинена ищцата, поради което предприетата промяна е произволна, използвана целенасочено за уволнението на конкретен служител и представлява злоупотреба с право, което правният ред не допуска.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по основния извод за недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, не е в противоречие със задължителната съдебна практика, а при наличието на такава съществуващо до нея противоречиво разрешаване следва да се счита преодоляно. К. съд в настоящия си състав не намира необходимост да изоставя вече създадената съдебна практика по чл. 290 и сл. ГПК, или да я изменя.
На първо място, касаторът правилно цитира дадени от ВКС разрешения, с които се приема, че работодателят има право с длъжностната характеристика да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато те не са определени с нормативен акт, но пропуска да отбележи възприетото по-нататък в цитираното от него решение № 507 по гр.д. № 978/2009 г., ІV г.о., според което съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ. Това тълкуване на ВКС дава отговор и на поставените правни въпроси, с които се иска допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая въззивният съд е приел, че няма пречка пред работодателя да завиши изискванията за заемане на съответната длъжност, и че тази преценка по принцип не подлежи на съдебен контрол, но установените факти по делото сочат недобросъвестно упражняване на това негово право, предвид единствената промяна в длъжностното разписание, касаеща само ищцата, както и по-ниските изисквания за заемане на длъжности, на които ищцата е пряко подчинена. Конкретен правен въпрос – налице ли е злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ в случай, че изменените изисквания касаят само длъжността на ищеца, при обоснована необходимост от по-висока степен на образование за съответната длъжност и липса на такава необходимост за йерархично по-горестоящите длъжности, касаторът не поставя. Само при подобен поставен правен въпрос би имало смисъл последното от дадените от касатора питания – кога конкретно е налице злоупотреба с право на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ при уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като в противен случай, както е в процесното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, позоваването на касатора е бланкетно и не държи сметка за невъзможността да се даде отговор на правния въпрос по принцип.
Извън позоваванията на касатора е останал и проблемът следва ли нарушението на чл. 8, ал. 1 КТ да е въведено изрично от ищеца в процеса, или може да се счете, че контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно законовите изисквания, поради което ВКС е препятстван да даде отговор на този правен проблем, обусловил изхода на спора, тъй като липсата на поставен от касатора относим правен въпрос, разрешен от въззивния съд, не дава възможност на касационния съд да допусне касационното обжалване по обуславящо правно разрешение, както обвързващо разрешава т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 250 от 21 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 369 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: