4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 05.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №38/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№А./30.7.2012 г., подадена от ищцата Й. М. Д. от [населено място], приподписана от адв. Ц. Д., против въззивно решение от 28.6.2012 г. по гр.д.№126/2012 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 24.02.2012 г. по гр.д.№448/2010 г. по описа на Районен съд – Монтана, ІV-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от Й. М. Д. от [населено място] против В. Л. К. от [населено място] иск с правно основание чл.27, във връзка с чл.29 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице хипотезата на чл.29 ЗЗД и процесната сделка не е сключена при измама по отношение на жалбоподателката – ищца, тъй като в последната не са формирани неверни представи относно съдържанието и предмета на договора. Съдът е стигнал до извод, че ищцата е желаела настъпването на последиците от договора, тъй като предполагайки, че са й необходими грижи с оглед здравословното й състояние, сама е предложила на сина си да се пренесе да живее при нея заедно със семейството си, като им прехвърли и собствеността на процесния имот. Отчетено е, че впоследствие са възникнали недоразумения между страните, които са накарали ищцата да се почувства нежелана и да потърси начин да прекрати действието на сключения договор. Въз основа на това и извършените от въззивната инстанция констатации по доказателствата същата е стигнала до извод, че не се установява от жалбоподателката да е била въведена в заблуждение при сключване на договора, поради което и исковата й претенция с правно основание чл.27, предл.4, във връзка с чл.29 ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че се поддържат всички наведени пред двете предходни инстанции съображения и се моли да се обърне внимание на намиращите се в съдебните преписки писмени и гласни доказателства, в частта относно здравословното състояние на ищцата, времето прекарано на лечение и рехабилитация, показанията на св. В. К., фактите, от които е видно, че отношението и намеренията на ответника В. Л. не са за нормално съвместно съжителстване, а напълно лишаване от правото на собственост върху собствен недвижим имот, поставянето на ищцата в състояние на зависимост от негова страна и принуда да внася изцяло личните си средства от личната й пенсия за издръжка изцяло не само на нея, но на неговото семейство, поради това, че съпругата му е безработна, разходите и дълговете им са много и други съображения от този характер.
Твърди се също така, че е обърнато внимание на това, че пред съда винаги при всяко явяване на ищцата, същата е изразявала личното си становище – поставена е в състояние на зависимост и незнание какво се извършва с нея, дала е пълномощно само и единствено за получаване на личната й пенсия, никога и пред никого не е изразявала становище, че има желание и намерение да прехвърля на никого имота си , а още по-малко да го продава и то с обзавеждането. Сочи се, че всичко това говори за осъществения състав на измама от страна на ответника при реализиране на сделката. Освен това се навежда довод, че пред първата инстанция е изразила мнение и становище относно това да се съберат доказателства относно здравословното й състояние чрез експертиза и разпит на специалист – лекар, но това не е било прието.
Моли се след като съдът се запознае с доказателствата по делото, изразеното становище да допусне до касационно разглеждане касационната жалба и да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на окръжния съд с всички произтичащи от това последици.
Ответникът по касация В. Л. К. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло елементи на касационни оплаквания и навеждане на доводи, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 28.6.2012 г. по гр.д.№126/2012 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, г.о., по подадената от ищцата Й. М. Д. от [населено място], приподписана от адв. Ц. Д. касационна жалба, вх.№А.//30.7.2012 г.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: