2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 05.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1965 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Т. против решение №316/26.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 583/2012 г. от втори състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е процесуално допустима.
Производството пред въззивната инстанция се е развило по въззивна жалба на Г. Г. Т. против решение на първоинстанционен съд, с което е прекратен на основание чл.49, ал.1 СК граждански брак, сключен между страните по спора. Съдът е приел, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, за което вина носят и двамата съпрузи, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното към онзи момент дете М. Г. Т.. С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост в частта, с която е прието, че вина за разстройството на брака носят и двамата съпрузи. Доводите в тази насока на въззивника са били, че поради ангажираност на съпругата във връзка с дейността и в религиозната организация „С.на Й.” и работата и в Република Италия, цялата домакинска дейност и грижа за децата е извършвана от съпруга. Съдът е приел, че съпругата е напуснала семейното жилище, а съпругът е злоупотребявал с алкохол и това са причините, довели до разстройството на брака и е постановил прекратяването му, при вина и на двамата съпрузи.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона – предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения въпрос е доколко духовното развращаване на младото поколение от религиозните секти се явява обществен проблем. Този въпрос не е правен, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и във връзка с тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Той не е свързан с тълкуването на правна норма или нейното приложение, както и с неяснота, противоречие или липсата на съдебна практика по приложението на правна норма – основания, които биха довели до извод за наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен изложеното, по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като същия не е бил въведен в спора от страните по делото, поради което е неотносим към настоящото производство.
Доколкото други правни въпроси не се сочат от страна на касатора, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №316/26.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 583/2012 г. от втори състав на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.